Епизод 75: Пък така, пък иначе
Доста пъти докато имахме физически магазин, сме обръщали сериозно внимание на желанията на клиентите и коментарите им за продуктите ни по принцип.
Имахме продукт, който трябваше да служи за държане/прибиране на щипки за простиране. Представляваше нещо като текстилна торба в интересна форма и с интересна апликация, закачена на малка закачалка. Продуктът наподобяваше на едновремешните малки рокли, които имаха някои баби и в които си държаха щипките. Аз използвах въпросния продукт доста години докато активно простирахме и преди да открием чудото на сушилнята. Веднъж една клиентка влезе в магазина, взе една от закачалките за щипки, огледа я, пъхна си ръката в отвора за закачалките, разрови пространството вътре и обяви „Прекалено дълбоко е, мога да се удавя тук, ще имате ли по-плитки?“ Аз тържествено ѝ обещах, че ще имаме по-плитки и скоро след това направих такива. След известно време тази жена отново дойде да разглежда в магазина и отново се запъти към торбата за щипки, хвана обновения продукт и тества дълбочината му, след което заяви: „Много е плитко, ще изпопадат!“
Епизод 76: Калъф за Kindle
През онези години (2011 – 2012), много хора използваха kindle устройства. Бях научила моделите и размерите на всички kindle-и, даже имах макети от различни материали, които да имитират дебелините на устройствата, за да правя проби и да тествам калъфките, които изработвам за тях. Веднъж получих поръчка за калъф за kindle с клавиатура. Разбрахме се как ще изглежда и всичко останало. Моделът с клавиатура беше само един, нямах никакво съмнение за размерите му. Но клиентът ми се обади, когато го получи. Вместо да каже, че е доволен, той каза, че калъфът не бил точният размер. „Хм, а как така, нали беше за kindle модел с клавиатура?“, попитах аз, а отговорът беше: „Да, има клавиатура, само с два бутона“ :-). Прав си беше човекът, има ли бутони – има, значи е клавиатура. От там нататък винаги питах за броя на бутоните и точният модел на kindle-а при всяка поръчка на калъф.
Епизод 77: Дървената табела-стрелка
Кашпата пред магазина служеше и за още нещо. Онази кашпа, довлачена от ъгъла с ул. Раковски, която реши проблема ни с паркиралите директно във витрината ни автомобили. Освен че слагахме текстилни цветя сутрин и ги прибирахме вечер, или елха, според сезона, решихме да направим малка дървена табела-стрелка, на която да пише „Подаръци“ и да сочи към вратата на магазина. Първата табела я поръчахме на дядото, на когото поръчвахме подобни дървени неща за магазина. Не знаехме, че ще е първата от десетки. За разлика от цветята в саксията, които крадяха нощем, ако бяха истински, табелите-стрелки ги крадяха денем и постоянно. Направихме си заготовки от материали от Практикер и можехме да си изработим нова табелка, минути след като старата е изчезнала. Мисля, че първите ги пирографисвах, имахме части за стрелката и за поставката. Бяхме станали като едни малки дядовци-дърводелци и ние. Един ден в магазина дойде едно мило малко дете с майка си и ни донесе очукана табела-стрелка с надпис „Подаръци“, която примерно сме използвали преди два месеца. Играли с нея футбол, след като я грабнали. Майка му го беше накарала да ни я върне и да се извини, очевидно от името на всички участващи деца. Горкото дете, помислих си аз :-(.
Епизод 78: Малкото 20 годишно хипопотамче с нови панталони
Един ден дойде позната ни жена от близък магазин, която ми донесе любимата си играчка от детството, малко хипопотамче. Понеже беше вече на 20 години, се нуждаеше от нови нескъсани панталони. Хипопотамчето беше талисман, така че освен че го пазех като очите си, трябваше да го обновя за няколко часа, за да съм сигурна, че ще се върне невредимо при стопанката си възможно най-скоро.
Епизод 79: Двойните възглавници, голяма гордост и голям срам
Имахме продукт двойна възглавница. Тя беше 150 см дълга и 50 см широка. Много ѝ се радвахме. Ние също използвахме такава възглавница в къщи (разбира се, една дефектна бройка). Имаше специален рафт в магазина, мислен специално за презентирането на въпросната двойна възглавница, където тя беше изложена с една от наличните за нея калъфки, а допълнителни пълнежи имаше някъде натъпкани отзад в магазина на скованите рафтове, заедно с още калъфки. Останалите резервни пълнежи бяха в мазето. Както можете да си представите, нещо пълно с пух и дълго 150 см е бая обемно. Самото продаване обаче на въпросната възглавница създаваше известно притеснение, защото нямаше нормални готови торби за толкова обемно нещо, а найлоновите готови пликове от Екстрапак също не бяха достатъчно големи, така че падаше известно тъпкане на възглавницата пред очите на клиента. Това е част от големия срам, но да продаваш продукти си иска своите жертви. А най-притеснително беше, ако трябва да слезеш до мазето на магазина за още някой огромен пълнеж за голяма възглавница, отново пред очите клиента. Например, ако той си купи два броя. Към края си шиехме ние торбите, в които да опаковаме въпросните големи възглавници. Но като цяло продуктът си струваше всички усилия.
