Епизод 53: Хвърлям си боклука
Висша форма на начин на живот в една паралелна алтернативна вселена е когато си вземеш боклука сутринта от къщи, носиш си го до работата, гледаш си го цял ден и даже не се замисляш какво си си донесъл. Не се замисляш какво прави това пликче там и какво трябва да направиш с него… и така чак до вечерта, когато си го познаваш и си казваш: „Аааааа, аааааааа!“
Епизод 54: Градското ми работно колело
Купих го онлайн докато работихме само за „100 овце“, защото нямах време за друго освен покупки онлайн. Тогава всичко купувах онлайн, макар че годината беше 2011-та и хората още не бяха свикнали, не бяха преживели пандемия и не изпращаха и получаваха всичко по Спиди/Рапидо и Еконт. Ние още тогава открихме чудото на Рапидо, по които даже тогава бяхме изпращали микровълновата си печка за ремонт. Ако сметна разходите за притежателите на автомобили на годишна база например, мисля че куриерските такси са в стотици пъти по евтини, а и колко време само са ми спестили! Колелото беше супер евтино, много удобно, само дето нямаше друг модел освен на пеперуди. Но прежалих този факт (никак не харесвам пеперуди) и още при получаването им започнах да разлепям стикерите. Боби караше моето старо колело от училище (налично, доволно ръждясало и до ден днешен, закупено за около 80 лева по някое време през 90-те години). Добавихме кошници във времето и на двете колелета, моето беше и с предна и задна кошница. Колко платове само е пренесло то, само то си знае.
Много години след като го бях използвала с розово-лилавата рамка на разлепени пеперуди реших, че е време да го приведа във вид. В пристъп на умопомрачение, се бях приготвила да отпразнувам избирането на първата жена президент в Щатите (Хилъри), поне си мислех че ще празнувам докато следя резултатите от изборите и се бях приготвила въпросната нощ, в която нямаше да се спи много, да си обновя велосипеда. Бях си взела за целта нови модерни кафяви външни гуми и кафяви кожени грипове, както и черна боя. И така въоръжена с всички материали, затворих котката в кухнята, Боби следеше новините в хола, а аз широко отворила външната врата се бях позиционирала в малкия коридор на миниатюрния ни апартамент под наем, с боята-спрей, инструментите и разглобеното колело в ръка. За няколко часа розово-лилавите нотки изчезнаха, колелото стана матово черно, с кафяви гуми и грипове, а размътеното ми и тотално надишано с боя съзнание се опитваше да си представи, че това е сън и Тръмп не може да спечели. Уви. Отидох така да спя, но на сутринта тръмпокошмарът продължи. Поне колелото стана супер яко и още доста време поноси платове за благотворителни инициативи, буркани от био ферми на път за работа и обратно, щайги с ябълки и какъв ли не зарзават, изобщо каквото се сетите. Докато все пак един ден не го откраднаха от пред къщи. Беше ми служило вярно вече 10 години и знаех, че този момент ще настъпи – който не е карал колело редовно в София, на него не са му го крали. През тези 10 години само колко пъти докато съм го заключвала на някой стълб или дърво, пред магазин или институция, за да свърша набързо работа, съм чувала от някой чичо наоколо репликата: „Е, колко лесно могат да ти го откраднат, ето така!“, следвана от подробно обяснение как точно ще ми срежат веригата. При положение, че стойността на велосипеда не надхвърляше 100 лева, аз щателно си прибирах поне една от кошниците, когато го заключвах, защото тя беше поне 20 лева, наистина се чудех дали само у нас човешкото съзнание работи в такива детайли за дребна престъпна дейност, че да може да си представи веднага как би откраднало нещо? Или пък тези хората тайно завиждаха на онзи, който някой ден ще се престраши все пак и ще открадне това пусто колело, а те видиш ли не са събрали още смелост…
Епизод 55: Самоосигуряващо се лице
От първия ден на „100 овце“ се самоосигурявахме. За целта трябваше да отида в НАП и да подам декларация. Но имаше и една особеност, хм, даже две. Искахме да подаваме заявленията онлайн с електронен подпис и решихме, според нас супер разумно, че можем да го правим с един електронен подпис и заедно с декларацията трябваше да упълномощя Боби да подписва с неговия електронен подпис и моите документи. С Боби имаме почти еднакви ЕГН-та, само 3 различаващи се цифри, което не ни е минало през ум, че ще предизвика такъв бюрократичен катаклизъм за години напред. Та, служителката, която физически прие декларацията и пълномощното беше въвела ЕГН-то на Боби вместо моето някъде по трасето в графата на самоосигуряващо се лице, а не на упълномощено (Боби още няколко месеца се осигуряваше на друго място и трябваше да подаде въпросната декларация за начало на самоосигуряването си няколко месеца след мен). Разбира се, не знаех за грешката, защото нямаше как да видя какво е въведено в системата. Разбрахме за нея, чак когато си подадох първата данъчна декларация на следващата година и месец след това ми се обадиха от НАП много разтревожени, че се занимават с моя случай „цял ден“ и имат „голям проблем“. Брех, какъв ли ще да е този голям проблем, чудех се аз. Бяха плащани по моето ЕГН осигуровки, но според тях без подадена декларация за тях и някакви пари си висяха в небитието. В същото време на Боби са текли задължения, които не са били погасявани и вече се беше натрупала лихва. Проблемът за по принцип беше оправен, но за тази първа година нямаха какво да направят, беше се оказало, че Боби дължи същите осигуровки за цялата година, абсолютно ненужно. Не искахме да плащаме двойно в този момент за него и започнахме малко по малко да се борим с казуса. И така за спорта, ходехме регулярно в НАП и НОИ, даже наехме консултиращ ни човек, който също започна да ходи заедно с двете ни книжки за самоосигуряване. Минаха 6 години, вече отдавна не се самоосигурявахме и бяхме а договор във втората ни компания, но тези пусти две самоосигуряващи се книжки не бяха все още заверени. На седмата година все пак след десетки посещения в НОИ, успяха някак си да прехвърлят тази сума на моето ЕГН и твърдяха, че всичко е вече решено, завериха ми и двете книжки. Още помня онази слънчева студена утрин, когато с колелото се запътих към НОИ преди работа. За мен това беше постижение поне с магнитуда на завършването на висше образование. Ако не друго, беше отнело повече време! Разбира се, аз не знаех още нещо. Не знаех, че системите на НОИ и НАП не си комуникират и че след години все пак тези 800 лева, които бяха станали 1000 плюс ще трябва да ги погасим, защото мисълта за ходене отново десетки и стотици пъти просто граничеше с лудост, а и нямахме време за още едно висше образование. Колко ли часове и години от живота на нищо не подозиращите граждани е изгубила тази служителка се питам аз. А тя дали има бегла представа?
