12 години (е)магазини (епизоди 25, 26, 27 и 28)

От Ellie на 17/06/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
1

Епизод 25: Мини всичко

За конфигуратора на продукти ни трябваше мини легло, а на него да снимаме мини одеяло, което да имитира истинско голямо такова. Това всичкото се случваше, защото нямахме къде и как да заснемем върху легло в студийна среда истинско наше одеяло. Самото одеяло беше изработено от специално подбран плат, на който сенките, шевовете и контрастът се виждаха най-добре, работехме и с конкретен цвят, емпирично потвърден. За целта в поредния ден, в който навън се разхождаха познатите ни вече бели мечки на завидните минус 21 градуса, прекарахме съботата в магазин Практикер в търсене на неща, които да могат да свършат някаква работа. За табла на леглото използвахме стиропорена плочка от 50 см на 50 см, която по принцип се продаваше като облицовка за таван (комплект по 10 броя, разбира се). Нямам представа какво съм направила с останалите 9 бройки, помня само, че имахме тонове крепежни и строителни елементи (заедно с цели кофи с винтове още от правенето на рафтове за магазина, които години наред си пренасяхме от работно място на работно място). И такива разни неща. До сутринта имахме готова мостра и снимани мини одеяла върху мини легло, които доста реалистично имитираха големи такива. Направихме и още миниатюрни 50 на 70 см одеяла, с основните разновидности на апликациите, които предлагахме, например с мъфини или корабчета, за да могат хората в магазина по-лесно да си представят какви цветове и комбинации от платове им харесват. Съботите нощем винаги са били най-ползотворните часове, в пълната тишина на притихналия град, когато всички клиенти спят и с евентуалната надежда като си свършиш планираните и отлагани от седмица задачи, тъкмо да е отворила някоя баничарница.

Епизод 26: А може ли да пее?

Често са ни питали дали текстилните ни цветя в саксия пеят по аналогия начин на онези китайските, пеещи пластМАСОВИ цветя, които не може да не са ви до болка познати. Та те даже и танцуват, понякога наистина съм се питала, с моите „нищо не правещи“ текстилни цветя, къде съм тръгнала! Нашите, разбира се, не пееха. И не само това, но и нищо друго наше, което предлагахме, не пееше и не танцуваше. Когато ни питат, а това пее ли, можехме да отсечем само едно „Не“, без да предложим веднага друг артикул, който по случайност пее. А клиентите ни до края не се умориха редовно да ни питат. Веднъж в магазина дойде жена, която поиска картичка по поръчка. Дотук добре – нищо особено. Трябвало да е пееща/свиреща. Има много такива, не мога да си представя, че при достатъчно добро желание от моя страна няма да успея да внедря механизъм за пееща/свиреща картичка, където поискаха или където се налагаше. „Сигурно може да стане!“, казвам ентусиазирано аз докато вече си представям как подлепям частите с горещ силикон. В следващия миг и клиентката, също толкова ентусиазирана обяви: „Значи, не става дума просто за картичка с мелодия, трябва да вградите в нея високоговорители, които да изпълняват мелодия, която съм писала аз самата!“

Еми, не успяхме да го изпълним това.

 

 

Епизод 27: Опити за измама

Опитите за измама са всякакви, свиква им се бързо и то до степен да станеш неестествено подозрителен даже и към безобидни клиенти. Още проявявам подобни елементи на прекомерна недоверчивост в ежедневието си, мисля че ми е останало от онези времена.

Понякога ти става просто криво за човека. Имаше една жена, която две години идваше през два месеца с една и съща история. Твърдеше, че бебето ѝ е малко, на три месеца и има нужда от специално мляко. Давахме ѝ, въпреки че сме напълно наясно, че за да бъде вярно твърдението ѝ, тя ражда на всеки 3 месеца в продължение на две години.

Поне трима други редовно събираха средства за някакъв дом, църква и т.н, поне двама на месец идваха с молба да им помогнем, защото са си изгубили всичките си пари и документи и са паркирали някъде и са им заскобили колата и спешно за до утре имат нужда от 10 лева, които имат намерение да ни върнат. От време на време имаше хора, нуждаещи се от билет за градския транспорт. Имаше и един разранен човек, който също идваше на регулярни периоди от време.

„Чужденците“ пък правеха посещения веднъж на няколко месеца. Ето как протичаше това: в магазина влиза добре облечен мургав господин. Чист и спретнат, понякога даже с костюм. Често се мъчи да говори на „английски“, научил е няколко думи, колкото да демонстрира, че не е от тук и не говори български. Българските думи умишлено се произнасят със западен акцент. Той няма левове, но иска спешно да си купи нещо от нашите текстилни неща (хм, да бе да!), много иска да му ги обмениш тези евра, които има, както намериш за добре, ти си добър човек и от теб ще стане добро бюро за обмяна на валута, стига само да пискаш! Ако не си се съгласил, не губи кураж, човекът ще намине пак след 5 месеца и ще имаш втори шанс.

Най-забавни бяха измамниците с едрите банкноти. Уедряването беше изпитана схема, която рязко навлезе на пазара по едно време. Протича по следния начин: в магазина влиза леко подтичващ, забързан, слабо препотен и видимо притеснен господин. Първо се оглежда и се уверява, че не е сам, т.е. че в магазина има поне още един друг клиент, на когото да трябва да обръщаш внимание и да има шанс да не си така концентриран, както би ти се искало в тоз момент. Този притеснения успява да направи няколко почти шпагатни забързани крачки, за да бутне другия клиент в магазина и да създаде някакъв вид смут. Ако не успее да бутне никого, ще събори нещо. Разбира се, междувременно много се извинява. Пак се извинява. И на теб много ти се извинява. Прави го от секундата, в която е влезнал в магазина, поне 6-7 пъти „много се извинява“. Държи банкноти на ветрило, няколко. Отново ужасно много се извинява и те моли да му ги уедриш. Казваш, му че за съжаление нямаш такава голяма банкнота и просто няма как да стане. Нямаш нищо и да си ходи. Тук не става дума за фалшиви пари, а за бързи пръсти. Целта на играещия го забързан и притеснителен човечец е следната: дава ти той няколко банкноти, очаква от теб една. Докато ти ги подава рязко решава, че може „да ти ги даде“ още по-дребни, за да ти направи услуга и започва бързо и чевръсто да сменя банкнотите с още по-малки докато „много ти се извинява“ и те оставя почти с жълти стотинки. Излиза по най-бързия начин, в идеалния вариант докато другият клиент в магазина иска да бъде обслужен или има въпрос, за да не можеш да го подгониш. Ако успее, ще излезе от магазина с повече пари отколкото е влезнал, а ти ще имаш дребни, но някак си крайно недостатъчно 🙂

 

Епизод 28: Имейл с поръчка на силиконов пух и пълнежи за възглавници

Привет,

Искаме да направим следната поръчка:

  1. Силиконов пух – 2 чувала
  2. Юталин 80 гр./m2, 1.4 м – 1 топ
  3. Възглавници 20 x 20 НТМ, Силиконов пух 80 гр. – 90 броя
  4. Възглавници 40 x 40 НТМ, Силиконов пух 250 гр. – 50 броя
  5. Възглавници 40 x 30 НТМ, Силиконов пух 210 гр. – 30 броя

Поздрави!

Борислав

Като допълнение трябва да отбележа, че вече повече от 10 години след като затворихме магазина, когато се обаждам на същия завод, за да поръчам вата, силиконов пух или юталин за продуктите за някоя благотворителна инициатива и звъня от мобилния си телефон, отсреща ми отговарят сърдечно с „Елия, здравей!“

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*