12 години (е)магазини (епизоди 22, 23 и 24)

От Ellie на 10/06/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
1

Епизод 22: Ъъъ, как се прави ръчно стоп моушън

От известно време ни се искаше да направим стоп моушън с нашите продукти. На онзи етап не разполагахме с дистанционно управление към фотоапарата, за да нагласяме всеки кадър и да снимаме от разстояние и нямахме точна идея как се снима ефективно стоп моушън. Трябваше да процедираме по най-базовия начин. Стартирахме вечерта с бисквити и две големи чаши кафе. Приключихме снимките в 6 без малко сутринта, прекарали 10 часа в прибутване на туй-онуй насам-натам (най-вече части на възглавница) върху масата и нашият първи стоп моушън беше аха-аха готов :-). Около две минути и 20 секунди готов материал беше крайният резултат, по 20тина кадъра в секунда или около 2800 кадъра. С други думи – за 10-11 часа се създава материал за 2.20 минути. Продуктивност около 12 секунди готово видео на час работа. Яко, а! За следващите пъти подобрихме процеса до неузнаваемост, както и мястото на апарата, начина на заснемане, купихме си джаджа за дистанционно натискане на спусъка на фотоапарата и вече не се налагаше да се качваме на стълба по 2800 пъти за едно видео. И да, след първия стоп моушън имах мускулна треска :-).

А ето го и въпросния първи стоп моушън (https://www.youtube.com/watch?v=LZCDYFilTos).

 

Епизод 23: Спасителната математика

Много пъти сме имали поръчки за повече бройки от нещо: 100 калъфки за книги, 100 кукли, 300 текстилни ябълки и подобни. Най-добрият начин за справяне психически с много еднообразни повтарящи се действия съм установила е броенето. Ако през цялото време си представяш какъв процент от работата е свършена, нещата изглеждат далеч по-добре.

Математиката е особено важна и по принцип. Във всеки един момент се налага нещо да броиш, като например: колко човека минават на час по улицата в натоварено време докато се чудиш кой обект да наемеш, колко калъфки за книги, зайчета и мечета трябва да продаваш на ден от еди кой си рафт, за да си плащаш наема. А когато бизнесът е дигитален, броенето става жизненоважно. За да решиш как да привлечеш повече потребители на продукта или услугата си, трябва да имаш числа, с които да измерваш успешните и не толкова успешните си опити, например да знаеш колко човека посещават сайта ти на ден, по колко минути или секунди прекарват на всяка страница и още доста, доста важни числа. Добрата новина е, че и познания по математика от малките класове също вършат работа, не е нужно да владеете висша и диференциални уравнения, нужно е просто да мислите за числата като такива и да се грижите те да се движат в правилната посока.

 

Епизод 24: Пръстът

Работя си аз в ателието по поръчка на клиент – бебешко одеяло, фото албум и още нещо. Боби продава в магазина. Идилия. Говорим си през цялото време, за да не ни е скучно. Ето как: целият звук в магазина е включен към високоговорителите, като има колонка отделно за музика пред магазина. В магазина върви музика през компютъра на Боби, където е и нашият общ google hangout чат (понастоящем google meet), т.е. в магазина на високоговорителите, когато говоря се чува и моят глас. Работя с безжични слушалки в ателието и се разхождам между кроялната част и шивашката част и си говорим. Когато в магазина влезе клиент, Боби жизнерадостно го поздравява от вратата и това е знак за мен да си спра микрофона и да пазя тишина, за да не уплашим клиента. А когато „клиентът“ беше някой приятел, обикновено се забавлявах рязко да се включа в разговора и човекът да се шокира, защото очевидно не ме вижда и се чуди как съм се скрила в тавана например. В момент на невнимание, както си режа с ролковия нож за текстил върху дъската за рязане геометричните части на одеялото, ножът минава през половината ми пръст. Поглеждам с ужас, но все още имам пръст, макар и понарязан. Прилошава ми. В магазина в този момент влиза клиент. Изчаквам го. Не си купува нищо, но стои по мое мнение твърде дълго време и говори много ненужни неща. Вече ми е причерняло, поседнала съм си на пода, държа пръста си в салфетка и не смея да мръдна, камо ли пък да понеча да го погледна. Клиентът излиза. Пускам си микрофона и съобщавам на Боби, че … „ъъъ съм направила нещо много глупаво“. Боби затваря магазина и идва. Аз ставам и с темпото на бабата от горния етаж или даже още по-бавно и се замъквам един етаж надолу. Посядам си на стълбите на улицата. Боби идва, вземаме такси като му съобщаваме, че отиваме в Пирогов и че е спешно. Поне на мен ситуацията ми изглеждаше спешна, макар че в Пирогов имаше къде-къде по-спешни случаи от моя. Шофьорът не показва признаци на притеснение, но тръгва в грешна посока. След няколко минути завива в друга, отново грешна посока, и с ужас установяваме, че той няма никаква представа къде е Пирогов. Аз вече се бях съвзела.

Проектът, по който работих като се порязах, т.е. който отново правих след като се прибрахме от Пирогов, ми го върнаха за замяна след няколко дни, нещо което никога не ни се беше случвало. Въпреки премеждията, наново направеното детско одеяло беше супер, не беше криво! Мисля, че цветовете в крайна сметка не им харесаха, но като цяло на поръчката не й вървеше така и така.

За сметка на това хирургът каза, че и целия сантиметър да си бях отрязала, щял да си порасне за няколко седмици, да не се притеснявам :-). Освен това ме предупреди да не режа с тъпи ножове, той никога не правил така! В манипулационната сестрата решаваше кръстословица, ядеше мазна баничка и имаше сирене между зъбите, но пък за сметка на това супер чаровно ми се усмихваше. По онова време за допълнително занимание все още превеждах техническа литература вечерите след работа. Същият този злополучен ден ми се падна съвсем тематичен превод – ръководство за работа със самобръсначка марка Braun. И сега кажете, че няма свръхсили някъде там, които те гледат какви ги вършиш и от време на време ти се смеят 🙂

 

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*