Епизод 100: Преди колегите
Още бяхме в онзи пещерния режим на работа, редувахме по два работни дни един след друг в работен режим, следвани от няколко часа сън. Много се надявахме скоро да имаме колеги при нас, защото дейностите бяха наистина много, а изпълнението им само от двама човека граничеше с лудост.
С едната си ръка държиш телефона и говориш с доставчик или завод, с другата мериш сакото на спешен клиент, на когото събитието му е след 3 дни, а има отклонение в дължината на ръкава например или друга съществена мярка. Чудиш се дали да се впуснеш да пишеш бележки за производството или да го опаковаш и изпратиш със свито сърце.
Разбира се, закъсняваш с износа на въпросната пратка, от митницата те чакат, а след минути ще ти звънне куриерът на вратата да те пита готови ли са пратките за деня. Ами, почти, но не съвсем.
Чатът весело пищи, защото клиентите ни в Щатите тъкмо са се събудили, ранен следобед е по нашите географски ширини, а при тях – сутрин. Ох, много рано стават тези хора.
Пощата ти е пълна със снимки на изкекерчени клиенти, застанали в чудновати пози, които се опитват да ти обяснят, че „ето тук“ много им стяга, а „ето там им е непоносимо широко“ и очакват внимателно да им обясниш точно с колко милиметра ще промениш всяка мярка за следващата им поръчка. Проверяват на всеки няколко часа дали ще им отговориш скоро и ако все още не си го направил, те подсещат.
Компютърът ми цикли, защото не смея да затворя Photoshop-а и кадъра, който обработвам на пресекулки от вчера. Почти винаги имахме за обработване снимки от последната фото сесия. Обикновено тъкмо приключвахме с работата по тях преди да се заснемем новите костюми, та процесът вървеше постоянно.
Обядваме в 10 вечерта, вечеряме малко след това. Прибираме се по някое време. Спим колкото може преди да ни събудят куриерите със сутрешните доставки или някой друг желаещ. Научили сме се да водим адекватни и смислени разговори в полу или напълно сънено състояние.
С колело стигаме до офиса за 10 минути. Боби издава фактури и прави износ докато отговаря на първите нетърпеливи и спешни клиенти за деня.
Плотерът весело пее по цял ден, докато плотирам кройките на ризите, които все още си режем само ние.
Всичко правим в последния възможен момент, а всеки един момент все някак се оказва последният възможен за някоя дейност.
Знаем, че ни трябват няколко различни човека за съвсем различните ни дейности. От време на време ме тревожеха и други екзистенциални въпроси, като например, какво ще си помислят колегите, когато някоя сутрин ни заварят още в офиса, очевидно без да сме си тръгвали.
Много се стараехме във времето това да не се случва, гледахме да си тръгнем поне малко преди да дойде първият човек на работа сутринта, златно правило.
Чудех се и като има други хора освен нас в тоз офис, как ще се накарам да облека риза и панталон, вместо дънки и суитчър. Оф, ами свиква се.
Епизод 101: Първият истински Блек Фрайдей
Вече сме 4 човека, след първия ни истински Блек Фрайдей, т.е. след събитието, което чакат всички клиенти в Щатите цяла година. Миналогодишните ни клиенти още ни пишат от време на време с някакви претенции и проблеми по саката си, но с това вече сме свикнали. Работата вече е станала още повече, но и вече не сме сами. Започва да заприличва на истински офис.
Това е и първият ни украсен офис за Коледа, или поне работно място, в което украсата НЕ се продава :-). Изобщо – като истинско е.
За протокола: използвахме останалите от минали години украси, т.е. всичко, което хората не са искали да си купят дълго време от магазина и онлайн магазина ни, затова офисът ни беше пълен с текстилни елхички и ябълки.
Епизод 102: Първата Нова година в новия офис
Нова година е след 14 часа. В момента е 10:30 сутринта на 31-ви декември и кроя 20-тата риза, започнала съм оставащите кройки за правене в 12 вечерта на предния ден, не е най-ефективното нещо, за което мога да се сетя. Боби заспива до мен на един бийнбег, а аз генерирам значителен шум с дисковата ножица, с която режа (електрически ролков нож). Отмятам на ум колко ризи остават докато можем да си ходим. И се надявам скоро това да се промени, защото колко трябва да си уморен, за да можеш да заспиш на този шум! След малко ще си ходим и утре ще спим! Ура!
Епизод 103: Когато крушките топлят повече от парно.
Офисът, макар модерен имаше доста не-съвсем измислени моменти. Например, осветлението някак си е решено с халогенни крушки, крайно не-енерго спестяващи, в гнезда от по три, които не светеха изобщо, но пък за сметка на това толкова много топлеха, че в летни дни се чувстваш като на плаж. В 100-те плюс квадратни метра, които обитавахме, халогенните крушки бяха повече от 100 броя и доста време не можехме да им намерим енергоспестяваща алтернатива заради модела им. Даже поръчаните заместители от Амазон бяха аха-аха, но не ставаха. Освен че топлеха толкова много лятото, ежедневно изразходваха енергия като за вентилаторни печки.
