Да подтичваш за хоби вече втора година и малко спомени от 2018та <3

От Ellie на 18/11/2018 в Разни места
1
3

Миналата година си направих чанта от състезателните номера (малко бяха номерата, все пак като за първа година), тази година планирам тапет, за догодина, да е живот и здраве, не съм решила още <3. Инак казано – хобитата ще спасят света, най-вече моят и е толкова хубаво да имаш по много от тях, когато голяма част от времето така и така си затрупан с работа.

По-долу накратко хубавите спомени от 2018та и един изненадващ волтрон, защото трябва да се сещаме за хубавите неща, когато можем и колкото по-често можем.

Януари:

Когато тичаш в парка събота вечер и до машината за плюшени играчки в южния парк отидеш да питаш собственика дали не може да ти продаде няколко играчки от онези оранжевите бобри, защото спешно ти трябват за подарък на куче, което много ги харесва и има рожден ден скоро. Часът е 10 вечерта, ти си с челник, светиш му в очите, той те гледа облещен в продължение на няколко секунди, а ти се сдобиваш с безценните 10 бобъра и името на вносителя на тази находка 😀

Когато голдънът Спайки има рожден ден и решите да пратите на голдъна Рой почерпка (а Рой е в майчинство) и на съдържанието на пакета на пратката в Спиди напишеш „гръкляни“ (защото вътре наистина има сушени кучешки гръкляни, голям деликатес), след това куриерът на Спиди с месеци те пита кога Рой ще има рожден ден 😀

Февруари:

Когато се опитваш навлечен и с челник да потичаш в 11 вечерта след работа и до теб случайно по снега те изпревари друг навлечен индивид, който също леко подтичва и ухилен до ушите ти заяви: „и аз тичам, но за да хвана ей този трамвай :-).“

Март:

(Адвенчър Сноу рън, Баба Марта рън, XL Лозенска, Spring 360)

Когато си взел електромобил на 149 пълни километри, за да се качиш до Алеко за Адвенчър Сноу ръна и докато стигнеш показателят на автомобила показва, че ти остава ток за 19 километра, но на връщане установиш (по нанадолнището), че при натискане на спирачките автомобилът се зарежда и до вкъщи да си на плюс 49 :-)!

Когато доволен пробваш нова рецепта за шоколадов мус и реакцията, която получиш е: „Ммм, изглежда като истински шоколад този мус, докато не го опиташ и не установиш, че е пълен с плодове и зеленчуци …“

Когато чантата ти, направена от твоите си състезателни номера (пълна със спомени от предната година) е готова в края на март, а си я поръчал преди месеци … и не можеш да й се нарадваш!

Април:

(7 Hills Run, Търново Ултра, Панчаревски Маратон, Пловдивски Маратон)

Когато всичките ти колеги те посрещнат на старт-финала на Панчаревския маратон с любимите кучета и си организирате пикник докато кучетата плават и подскачат в езерото.

Когато упражняваш всяка седмица спомените си по алгебра, защото забравяш да си заключиш спортния часовник докато тичаш и успяваш да го паузираш случайно по време на всяко съботно или неделно състезание … и часове наред смяташ плюс минус километри, за да изчислиш колко ти остават до следващия пункт. А следващият пункт е целта на живота ти всяка събота и неделя.

Май:
(Коджа кая 67 км, Враца Скайрън, Сливенски маратон, Salomon Vitosha Trail)

Когато си толкова недоспал, че на 50тия километър на Сливенския маратон, при последното спускане в храстите ти се привиди кон и си кажеш „А, черен кон, днес не бях виждала такъв!“, а когато се доближиш се окаже, че е голяма леля в черно трико и вързана на опашка коса :-D. А после месеци наред се сещаш и преди да кажеш „А, кон!“ в планината … дори и само на ум, се замисляш.

Юни:
(Калофер-Ботев / Balkan Run, Pirin Run, Витоша 100)

Витоша 100, за втори път! Или първата година, в която състезанията започваха да се повтарят <3. Подобряваш си времето с 3 часа от предната година и прекарваш незабравими 14 часа като срещаш повечето си познати през това време, за да обсъдите всякакви теми от живота.

Юли:
(Пирин скайрън, Комски траверс, Трявна ултра 141, Рила рън, Лудогорски маратон)

Когато бързаш за финала на Пирин Скайрън и на хижа Вихрен те спре човек с голяма тава кюфтета и притеснено те пита дали днес е Пирин Ултра. Ти му отговаряш: „Не, днес е Пирин Скайрън, Пирин Ултра е през октомври“… и той с облекчение продължава да си пренася кюфтетата!? Още ме гложди да разбера какво щеше да направи, ако му бях казала, че е днес е Пирин Ултра и той го е изпуснал 🙂

Когато цяла година без да искаш вместо Трявна ултра пишеш ТряБва ултра и моментът на ТряБва ултра най-сетне настъпи, ти си на старта в 6 сутринта и осъзнаваш, че си се записал още на Коледа, което ти изглежда сякаш е минало време между вчера и цяла вечност.

Август:
(Осогово рън, Palakaria, Трите чуки, Персенк, Витоша рън)

Когато на финала на Персенк се съберете всички с височина около 160 см избягали по 160 км и някой от публиката каже: „ох, горките деца, бягали 160 километра :-)“. И когато не си планирал да ходиш на Персенк, а си се записал благодарение на приятел (благодаря ти Надежда Станилова <3)

Когато си носиш книжката за 100те забележителности и удариш един печат на Чудните мостове по време на Персенк 🙂

Когато си мечтаеш да направиш 5те ръна на Сдружение Маратон в една година, но до последно се съмняваш, защото Рила рън е след 141 километровата Трявна, а Витоша рън е няколко дни след Персенк. И все пак ги правиш.

Септември:
(XL Драгалевци, Ultra trail Monte Rosa, Симеоново рън с елементи на Софийски манастири, Витоша моята планина, Беласица скайрън, iRan Run)

Приключението на годината, нещото за което чакаш и се вълнуваш от януари, UTMR или Ultra Trail Monte Rosa (или обиколката на връх Монте Роса: https://www.ultratourmonterosa.com/), много неизвестни, много нещо:

– UTMR, 100 км с 6400 денивелация, старт в Италия и финал в Швейцария на следващия ден, преминавайки през две държави и всички сезони за 27 и малко часа: редуваш къси гащи с пухенка и зимни панталони, даже шапка, а на дългата 170 километрова дистанция е валяло сняг на 3300 надморска височина.

– Когато качиш своеобразни „Мусала“ и „Вихрен“ по няколко пъти за 27 часа, а сутрешната „Мусала“ е изкачване на връх Монте Моро, леден и замръзнал огромен камък, върху който се пързалят множество състезатели и си задават екзистенциални въпроси. И аз така, но отговори нямах.

– Познаваш, че си преминал в Швейцарските Алпи, когато туристите сменят „хелоу“ с „Hallo!“, а кравите имат звънци с големина между пъпеш и диня. Нищо чудно, че в Алпите няма мечки, с това денонощно подрънкване.

– Когато на 5ти километър видиш оранжево дългокосместо коте, да се разхожда лежерно около първия баир до уютни малки къщи и магарета и на това отгоре в него припознаеш офисният котарак Мърльо, но със звънче и чист 🙂

– Когато през нощта на 45ти километър, младежът от италианската спасителна служба, който е замъкнал бидони с вода на 2800 височина те пита откъде си и с радост ти разкаже, че миналият месец е спал на палатки до Рилския манастир…

Когато минути преди старта на голямо състезание отвориш на телефона си профила в Софтуни, за да видиш, че са излезли оценки, а си мислил, че ще този път не си минал, вместо това с дълга критика все пак си получил 6 и осъзнаваш, че между другото си завършил семестриално едногодишна програма. Толкова е хубаво да си студент между другото.

Когато на финала освен с медал те закичат с брандиран Швейцарски нож от събитието и започнеш да си ходиш с 3 различни джобни ножа на ключодържателя си, след което Б. отбележи, че се носиш като Сандокан 🙂

– Когато офисът ти е толкова pet friendly, че уличното коте с каишка Нафърфори (накратко Нахвърчо), се настани тайно в склада и се събуди чак в 1 часа през нощта, за да активира сота… и сотаджията отбележи „А, коте!“

– Когато имаш бебе куче и всеки ден алармата на телефона ти звъни от различно място в стаята, независимо, че добре си си прибрал и скрил телефона като си си легнал … няма как да не се събудиш така.

– Когато котката ти толкова не обича да ходи на лекар, че трябва да си носиш скиорски и готварски ръкавици, когато я водиш, че като влезеш с нея в клиниката докторите само те поглеждат и ти казват „с тези ръкавици така като ви гледам, вие сте с коте Омика…“ и й прилагате трикове като за диви животни, за да я вкарате обратно в клетката.

Октомври:
(Пирин ултра 160, къса дистанция на Софийски маратон, Birthday run, Renault Morning run)

– (Пирин Ултра) Когато установиш, че най-големият ти враг все още е студът, после са хлъзгавите камъни и шишарките и чак на трето място остават мечките 🙂

– Когато забравиш за всичко и целият ти свят е един трак в продължение на 50 часа и основната ти цел в 11 вечерта, след като си си пуснал челника за трети път без да спиш е да подсечеш Вихрен и да стигнеш до Боби на финала.

– Когато си толкова недоспал, че на 115ти километър видиш в шумата шапката на друг състезател, същата като твоята и поне 2 минути стоиш и медитираш над въпроса как си успял да си загубиш шапката на място откъдето още не си минал.

– Когато финишираш зареждайки едновременно, телефона, часовника и резервната батерия на челника си, омотана в кабели като един истински талибанин.

– И когато финишираш Пирин ултра 160км в последната минута на контролното време … е толкова яко!

– Когато получиш най-хубавия номер за сезона с персонална картинка :-). Ясно е иглата какво прави там 🙂

Ноември

In progress, но все пак отидох на Canyon Creek, защото много ми се искаше.

И когато си кажеш, че много искаш всяка седмица да ходиш на някое събитие и успееш да го направиш … е толкова яко <3

И се сдобиеш с непланиран волтрон от трите дълги дистанции <3

1 Коментар

  1. Браво, поздравления 🙂

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*