Една година в (най-вече) телефонни снимки

От Ellie на 16/01/2014 в Фотография
11
5

Много, ама много ми се искаше да направя проект 365, който си представям по следния начин: спокойно си нося навсякъде апарата с няколко обектива, имам време да се разхождам поне до работа и обратно, т.е. спокойно да ходя по половин час на ден и да гледам нещата около себе си, макар и в сивата София, да снимам всичко, което ми харесва. Даже и да го снимам по няколко пъти с различни настройки. Да правя по няколко снимки за кеф всеки ден, да ги обработвам с още по-голям кеф и да ги пускам всеки ден. Еми не ми се получи това последните 365 дни.

В действителност обикновено се случва следното: ставам в последната минута след около 5 часа сън, даже не чувам алармата, когато звъни, съзнанието ми не възприема нищо друго, освен мисълта колко много му се спи. Обличам каквото намеря, натъпквам бързо всичко в чантата, много бързо и наистина всичко. Понеже нямам време да подреждам, чантата ми е огромна, за да мога светкавично да побера всичко в нея – компютър, апарат, мишка, документи, ключове около 30 броя. Евентуално настройвам пералнята да е готова след 16 часа, защото поне толкова трае работният ден. Пия 3 глътки нес кафе, защото е най-бързо. Междувременно съм се облякла. Излизам. Ходя с 5-6 км в час – пеша – всичко е твърде близо за какъвто и да е вид превоз на колела и малко далече за пеша. 5-6 км в час са кола е бавно, но за крака май е бързо, защото по пътя ми не успявам да видя или да се загледам в нищо. И така след 10-15 минути стигам до офиса. План 2 включва сутринта да планирам работните задачи, които трябва да свърша навън, тогава търченето е още по-голямо, а по пътя си не съм забелязала нищо, даже не помня откъде съм минала после. Много не обичам да си разпокъсвам времето. Постоянно планирам задачите, макар, че през деня винаги е тотална лудница.

Нито ходих спокойно, нито се връщах. Последната година, мога да кажа, че беше най-дивата, макар че и предишните ги определях по същия начин, явно тенденцията е възходяща и още не е стигнал заветният пик :-).
Ако трябва да обобщя последната година мога да кажа, че това е годината, в която се научих да спя на всевъзможни места, да премина всички граници на собствените си възможности за издръжливост, да живя от време на време като пещерните хора – 40 часа ден и 10 нощ (сериозно, не го пробвайте това, нищо чудно, че пещерните хора са се отказали :-)!), да заспя безброй пъти на различни места – по столове, машини и просто спокойни ъгли. Не помня нищо конкретно, просто имахме толкова много работа, че тя годината просто мина. Помня само, че осъзнах, че косата ми отново е дълга чак през декември 🙂 след което се замислих, че явно е минала цяла година, за да порасне. И понеже това е и първата ми година със смартфон (най-сетне се наканих да си купя миналия декември, защото наистина имах нужда от интернет достъп, достъп до имейла си през цялото време и други подобни екстри с цел улесняване на работата и създаване на още такава), мога да кажа, че имам цяла документирана година в снимки. Най-сетне ги свалих и разгледах преди няколко дни, не за друго, но телефонът беше пълен :-). Те са няколко хиляди и макар и нито една да не е правена с цел красив 365 проект, са запазили доста спомени. Нека ви споделя малко и на вас от моите пост проект – 365/2013. Понеже постоянно се опитвам да обяснявам на всички, че нямам време, когато и да се замисля какво правя – все работя по нещо, върша някаква спешна задача. Съгласна съм – трудно е за обяснение и още повече за вярване 🙂 и аз даже не мога да повярвам, но е факт.

Ще се опитам да подредя хронологично събитията от годината, но няма да е безкрайно точно. Няма да споделям работни задачи или ежедневни такива, защото ще стане доста скучно, само по-интересните неща :-). Предупреждавам, публикацията е нечовешки дълга, може да не я четете :-). Повечето кадри са правени с телефона, въпреки голямото ми желание за повече качествени изображения, догодина – повече :-).

2013 в снимки – пост 365 проект

След Коледата 2012, която беше доста изтощителна като всяка такава, ако продаваш подаръци 🙂 – с много бройки от много неща и 16 – 18 часа, прекарани до машините всеки ден. В началото на 2013 започнах с недовършени декемврийски проекти – 60 кукли от едни прекрасни 100 кукли с доста бавни за правене рокли бяха на ред. Помня, че когато ги пращах тежаха доста, примерно втората пратка беше към 60 килограма, опитах се да обясня на куриерите, че са кукли, а те се поколебаха дали да не ми предложат палетна услуга :-), все пак всяка кукла е около 55 см висока, това прави 55*100 – общо 5500 сантиметра обща дължина :-).
По-долу размити кадри с телефон и подобни среднощни кадри от правенето на куклите, както и няколко готови такива, по-подредени.

1IMG_0594ccw

1

1IMAG0035s

1IMG_0549ccw

1IMG_0582ccw

Това тук са кройките, които ползвам/ползвах най-често, има поне 100 джоба в тази папка, а имам и още доста папки със сгънати и прибрани кройки. Част от тях са полу-готови неща, от списания и книги, модифицирани по някакъв начин, но-по-голямата част рисувах във времето, когато вече знаех точно какво ми трябва. Най-бавната част от всичко след измислянето на кройката е да измислиш процеса по сглобяване една след друга на частите, кога има междинно гладене и кога – не. Понеже съм вманиачена на липсата на външни шевове, направо не ги понасям, това е винаги крайната ми цел – почти всичко да е изпълнено здраво и да не се вижда :-). Самите кройки, както и процеса по сглобяването им в готов продукт са нещо, което тепърва трябва да дигитализирам, подозирам, че ще отнеме много време този „проект” 🙂

1IMAG0059

А конкретно така изглеждаше работното пространство, преди да почна да мисля за Св. Валентински неща преди година. Преди всяко събитие си правех план-списък-график за подготовка. Първо измислях нещата, които трябва да направя (един вид колекция), рисувах схеми и кройки за всеки продукт, както и примерна последователност за сглобяването на частите му, за да е красиво и едновременно с това относително бързо за правене, а не да отнема часове.

2IMG_20130120_035545 (2)

Тук снимам неща с още допотопните си лампи (енергоспестяващи с постоянно осветление, 2 60х60 софтбокса и два с чадъри). 60х60 софтбоксове са ми се стрували големи преди, сега използвам 140х70 🙂 и от време на време ми се струват малко тесни :-). Снимката е доста допотопна и нека кажа „битова”, но мисля, че създава достатъчно ясна представа за обкръжаващата я среда :-).

1-IMG_20130119_042837

1IMG_20130123_004015

Ето ги и готовите неща, започнати от онази снимка горе:

1IMG_20130120_035545 (3)

1IMG_0793c

Януари и началото на февруари бяха трудни по редица причини. Но имаше и допълнителни елементи, например: една вечер се прибирахме от работа и както си ходехме по улица Неофит Рилски, чухме доста стряскащо мяу. Понеже тамън бяхме излекували нашата котка, която имаше неблагоразумието да изяде някакъв боклук точно преди Коледа и две седмици заедно с всички неща, които по принцип нося, носех навсякъде със себе си и кутия с котка, за да я пазя да не си изяде конците, да й давам антибиотик на някакви часове и т.н. Та, тъкмо тя се беше оправила и й бяха свалили конците, разхождаше се нищо не помнеща от случилото се с розов остриган корем наляво-надясно и срещнахме него … Крум – застанал по средата на ул. Неофит Рилски в една дупка в асфалта, без да помръдва. Макар късния час и неадекватното ни състояние преценихме, че Неофит не е подходящо име за котка :-). Крум беше паднал от високо, което в последствие разбрахме. Но в 2-3 през нощта единственото, което можеш да направиш е да грабнеш котката, да се молиш да не те издере и да я заведеш в работеща денонощна ветеринарна клиника по най-светкавичния начин – с такси. Той не се опита да ни дере, нямаше никакви сили и беше почти припаднал… След няколко месеца водене на животни наляво-надясно с такси мога само да кажа, че повечето шофьори на таксита са доста положително настроени към животните, имат или са имали такива и това е чудесен повод да ти разкажат тяхната история в най-големи подробности :-). На Крум не му дадоха почти никакви надежди за оцеляване в клиниката в нощта, когато го заведохме, но за сметка на това положиха всички усилия за спасяването на коте с един куп усложнения – от хипотермия до навлизане на течности в белите дробове. Ходих да го виждам всеки ден. На третия ден той беше скочил с луд ентусиазъм, радваше се на лекарите и на света около себе си и беше толкова мил и невероятно невероятен, ама най-прекрасния котарак, когото познавам. Така се запознахме с Крум. Дойде въпросът как ще се грижим за него при непоносимостта на нашата Ом към други животни. Тогава се намери прекрасната Нели и сега Крум е най-щастливият котарак, който съм виждала, а съм виждала много котки 🙂 <3. 2-861417_538135059553386_1591335354_o

На снимката Крум ме е прегърнал, защото наистина е необикновено социално коте. Снимката е правена в Централна ветеринарна клиника, където се срещнах с Мария от Let’s Adopt. Непременно посещавайте групата им, ако ви се иска да помогнете на някоя плюшена душа, която наистина има нужда да оцелее и да живее по-добре.

Междувременно правя кукли, одеяла и такива неща. Винаги си закачах визуализацията на целевия краен продукт, докато работех по него над всяка машина.

2IMG_1995

2IMAG0225-(1)cc

2IMG_20130120_035545 (1)

След дълго обясняване, нетипично за компанията, с която работим в Германия, получих последните поръчани платове – 60 метра цветни прекрасни памуци. Понеже често пъти ми пишете откъде купувам платове – това е мястото, откъдето купувах най-често: swafing.de – от известно време продават и на дребно, макар че не съм опитвала да поръчвам така. Платовете са страхотни 🙂

2IMG_1336cc

Междувременно работехме продукти и поръчки за „100 овце”, както и паралелно по другия проект, заради който се наложи да преустановим продаването на продукти и изпълняването на поръчки тук. Ето кадър от това, с което се занимаваме сега. Много исках да снимам преди време, да имам повод да снимам повече, ако не друго 2013 снимах през цялото време – запълвам трети хард диск…

2IMG_9710_1600x900

Не зная на какво беше година, но за мен беше година на кафето, тук няма да броя :-), само ще спомена, че не съм Нескафе фен, но пък за сметка на това явно съм потребител 🙂

2IMAG0105-(2)

По това време бюрото ми изглеждаше ето така …

3IMAG0340

Горе долу по същото време установих, че след години, наистина ГОДИНИ писане в тефтери, редовете определени за всеки един ден в стандартен тефтер не ми стигат, тефтерът тежи повече от половин кило и дори и да си намеря например тефтер формат А3 и да се разхождам с него под ръка, мястото отново няма да ми стига, защото той отново няма да има 100 реда на ден за писане на задачи и срокове .. . и с огромна мъка минах на електронен вариант.

2IMG_0650textw

Разглобих доста неща, някои наистина имаха нужда.

2IMAG0289

Телефонът ми е вече препълнен със снимки на котки – всякакви котки, най-вече моята.

2IMG_5493

Плюшени играчки от машини, моето хоби за неделя вечер, единственото възможно за излизане време. Събрах доста, същите онези, които ги закичих по дърветата на Коледа.

3IMG_9110-1366

3IMAG0193

Тази година – ново хоби.

Обявихме, че няма да продаваме артикули известно време, оставаше само месец. Всеки текстилен продукт можеше да е последния от вида си. Четох всичко, което ми пишехте, и което още ми пишете и всяко едно съобщение/имейл/писмо означават наистина много за мен. Опаковах много неща, за пръв път в живота си опаковах Коледни подаръци през март. Чувството е страхотно, трябва да опитате!

3IMAG0355

Точно по това време направих продукти, които никога не бях правила и започнах да планирам дигитализирането на кройките. Много голяма задача.

3-my-patterns-en-w

3IMAG0277

Котката се съсипа да спи, не искаше даже да става с нас сутрин, сърдеше ми се като я будя. Мисля, че наваксваше и за нас 🙂

3IMAG0427

Тя стана на 4!

4IMG_20130326_215959

Правих неща за няколко благотворителни инициативи, което ме направи много щастлива, както се казва – тази година повече!

4bazar easter

За пръв път си направих апликирана чанта за мен, голяма и здрава :-), и с котка – доказано издържа над 10 кила, все още не е търпяла ремонт.

4IMAG0375_1

Много пъти купувахме всякакви платове, най-вече от навън. Но тукашните също не ги подминахме 🙂

4IMAG0353_1

Посетихме и есенното изложение на IdeaBiella за вълни. 22 часа в Милано с планирана всяка минута. Самолетът беше ужасно евтин на 11-ти септември, хм, защо ли? Бяхме сметнали, че от полета до мястото на изложението ни трябват 3 часа и 5 минути, бяхме сметнали и времето за разговори с компаниите. Закъсняхме само с 5 минути, което доста ме учуди, все пак кацнахме в друг град?!
Милано е наистина прекрасен град, един от малкото, които съм посещавала и където бих живяла 🙂

4IMAG0974

Имах много малко време за готвене, по-малко от всякога, но за сметка на това кутиите за обяд ми станаха толкова любими :-). Домашната хлебопекарна също си я бива.

4IMAG1020

Научих се да кроя ризи, не е голямо нещо, но само колко часове отиват докато научиш ново нещо. И още повече докато направиш файловете, плотираш и скроиш стотици бройки :-). Така изглеждат няколко плотирани кройки. А това по-долу е бюрото ми, заедно с моя добър приятел – плотъра, когато не ме ядосва. Поне го сравнявам с предишния му вариант – моят най-голям враг и времегубещ фактор :-). Ако не друго, поне на компютъра си имам инсталирани всички, наистина ВСИЧКИ китайски софтуерни приложения, които се предполага да правят връзка с тези китайски плотиращи инструменти. Иконите им са ужасно грозни, повярвайте ми :-).

5IMG_0653

5IMG_0641

Бюрото ми започна да изглежда ето така.

5IMAG1174

На Великден боядисах яйцата на точки, поради липса на време направих само 4 – по едно от всеки цвят :-). Заснех ги, да не е без хич.

5IMAG0484_1

От време на време си водех котката на работа с мен. Тя така и така имаше някакви изградени навици по въпроса. Когато е на работа, тя не спи :-). Така и не съм я питала още – дали предпочита са спи сама дълги часове в къщи или да й говорят на бебешки всички по улицата, правейки опити да я пипнат и показвайки див ентусиазъм. Мисля, че като цяло би предпочела първото.

5IMAG0564_1_1

Подарих й куклите Карла и Клара :-). Мисля, че ги харесва.

5IMAG0390

Отидохме в Лондон за 19 часа – летим, вършим работа и се връщаме. Толкова е хубаво, че има градове на хиляди километри, където за 18 часа можеш да отидеш и да се върнеш 🙂

5 12london-1366x768two-colors02

5IMAG0600

5london-1366x768two-colors02

Пратихме хиляди писма, наистина хиляди. Даже служителките в пощата започнаха да ме съжаляват, един път, когато те работеха до 11, аз се появих с 200 броя в 9:30. Когато в писмото има нещо различно от хартия се лепи митническа декларация, на всяко, два броя, попълват се освен това. Вместо да ми се карат започнаха да ми помагат и от тогава все така. Даже ми пожелаха да си намеря по-хубава работа :-). Като цяло е положително пожелание, бих го формулирала по малко по-различен начин – например – „нещата да стават малко по-лесно, само малко”, за да не губим тренинг. По едно време си направих печати за всяко поле, което трябва да се попълва, трябваше да питам ръководителя на отдела в пощите, никой до сега не се беше замислял да си направи печати?! Ще ми липсват, защото вече им намерихме алтернатива…

6IMG_0587

Синьото стана любимия ми цвят, не че преди не беше, но вече съвсем.

5-IMG_7620

След като скъсах поредните си обувки, моята голяма постоянна инвестиция в този така необходим консуматив :-), най-сетне намерих като предишните си любими и си взех цели два чифта! Още ги нося 🙂

6IMAG0672

Наемах доста различна техника през цялото време, купих си чаша от Amazon като обектива, който най-често наемах 🙂

6IMAG0706

Правих неща за Наш Дом 🙂

6 Nash-Dom-ccw

Няколко вечери участвахме в протестите, много съжалявах всеки път, когато се чуваха хилядите хора през прозореца, а не бяхме там.

6 IMG_9977 (1)

6 IMG_9977 (2)

6 IMG_9977 (3)

Отидохме на Витоша една неделя, само веднъж за голямо съжаление – но пък беше чудесна 🙂

8 IMG_8937-2

8 IMG_8799

Септември!

9-IMAG1008

Местихме офиса, много омразна задача. Както винаги – отнема 2 месеца ходене по огледи. През това време снимам местата, краката на брокерките и своите по пътя :-). Понеже ни се случва поне по едно работно местене всяка година последните 4, всичките са особено съсипващи, преди не съм ги преживявала толкова – но това с мръсни и окаяни помещения, които се предлагат като прехвалени палати просто не мога да го разбера.

9IMAG0956

Пакетирах и фолирах неща повече от 30 часа, този път наех камион, оказа се, че всичките ни работни неща заемат 3 тона място и тежат толкова по груби изчисления. Мина бързо. Това долу е пакетирането, а по-долу раз-пакетирането, ето това вече не беше бързо, да не говорим, че напълнихме два контейнера за разделно събиране за ден :-).

9IMAG1093

9IMAG1101

Много ми се искаше да пусна блог – бях обещала тържествено още април. Имахме време само неделя вечер за работа по него, затова отне толкова време и имаше толкова грижи. За да е по-лесно, понеже исках да е двуезичен поради посещенията извън България на предишния блог, избрахме Plug-in за поддръжка на многоезично съдържание и след него темата, за която разработчиците бяха написали, че е напълно съвместима с plug-in-а. Вместо това, се оказа че не е, сега версията на въпросния plug-in е от преди няколко месеца, тази, която нанася най-малко поражения и ако я ъпгрейдна нищо няма да работи :-). Известно време единствената работа по блога беше да пиша от време на време в support форумите на разработчиците и да ги чакам със седмици да не отговарят :-(. И така триумфално блогът работи от ноември :-).
Когато го пуснах, отворих Mailchimp потребителя на „100 овце”, за да пратя бюлетин на регистриралите се, защото няколко месеца единственото нещо, което се виждаше на сайта беше формата за регистрация. С учудване и радост установих, че трябва да си платя, за да пратя бюлетина, защото имаше повече от 2000 регистрирани :-).

10IMAG1219

Три месеца търсих изкуствени тухли :-). Трябваха ми са фон на снимки. Пробвах тапети и подобни, но когато ги осветя, както можете да си представите – идеята за обем и релеф отива на кино. Обадих се на всички доставчици на декоратвни интериорни елементи. Исках да са леки и да не се налага стандартен мокър монтаж, не за друго, под наем сме все пак :-). Получих предложения да ги лепя като плочки – това сигурно лесно се събаря после, а :-)? Освен това били циментови – олекотени?! Най-накрая ги открих – стиропорени са, лепят се с двойно лепяща лепенка, на големи парчета и имат обем 🙂

12-IMG_9078

Най-сетне се сдобих с шкаф до леглото си, а входа до нас – с ключ за лампата – и двете неща чакаха по 7 години :-).
Това по-долу е капачка за разклонителна кутия – много се ядосвах, че хората бъркат с пръсти в кабелите, но още повече се ядосвах, че някой ми крадеше капачките, една след друга. На третата година не издържах и я надписах :-). Надписаната стоя 4 години :-). Така че, когато имате повод – пишете, обикновено работи 🙂

11-IMAG0882

11-IMG_0675-1600x1067

11-0omika-i-shkaf

Готвих много малко, за сметка на това основното ми пособие в кухнята тази година се оказа изолирбандът. Използвам го за затваряне на отворени пакети с брашно и ориз, за придържане на миксера, защото иначе се отваря докато работи :-), за пакетиране на всякакви неща 🙂

12-IMAG0992

Изхвърлях разделно – много при това!

12-IMG_8423

Декември написах първите туториъли с кройки, като най-сетне започнах да ги дигитализирам, т.е. да правя кройката на .pdf изображения, които могат да се печатат :-), а заедно с това и да заснемам стъпка по стъпка процеса по изработка. Имам все още доброто желание, както и няколко десетки гигабайти снимки, които чакат обработка 🙂

making step by step tutorial with digital pattern

making tutorial for textile muffin purse

За пръв път на Коледа от няколко години насам, Коледната украса около мен не се продава, т.е. не я продавам :-), за сметка на това не я и снимах :-), всъщност имам една снимка на лампичките, която направих без светкавица :-), така че не се вижда нищо 🙂

12-IMG_9067

На 31 декември бюрото ми изглеждаше ето така :-). А машините ми са доста по подредени от преди.

12-IMAG1553

12-IMG_0660

През цялото останало време работих по рутинни и не толкова рутинни задачи. За сметка на това пък котката получи мантия 🙂 (китайско производство – размер М за малки кучета :-)). Не я носи дълго, но пък как и отива :-)!

cat in a christmas dress

Ами това беше то. Ако сте прочели всичко до тук – благодаря ви :-), че споделихте спомените от една бързо преминала 2013 година, заснета през миниатюрния обектив на един средно умен телефон :-).

11 Коментара

  1. marly 17/01/2014 Отговор

    :)Прочетох целия пост и е страхотен!Заслужава си отделеното време.Вие сте човек,който заслужава всяка следваща година да е по-успешна от предишната.Пожелавам ви го!
    Хубаво е ,че сте спасили Крум.Дано повече хора помагат на животни в беда.

  2. Author
    Ellie 17/01/2014 Отговор

    Благодаря ви за хубавите думи и за търпението да прочетете всичко :-). Желая ви една чудесна, щастлива и приказна година 🙂

    Е

  3. Веси 18/01/2014 Отговор

    Мила Ели, добре че си написала това, да разбера как си и как е минала годината. Много се радвам, че го прочетох. Исках да ти се обадя за рождения ден, но тъпата часова разлика е много прецакваща – сутрините ми са инфарктни (по нг бях заета както и всеки друг ден), а следобед при теб е много късно, моето късно вечер пък е рано сутрин при теб, което е вероятно по-инфарктно и от моята сутрин и така – въртележката се върти… моята година (последните 2) минаха по подобен начин, на по 2-3 ч сън и борба за оцеляване всеки ден, не – всяка секунда от разчетените до мигването минути. Още не мога да се отуча да съм перфекционист и преживявам много тежко всеки миг от реалността – защото в нея никога нищо не става на 100%. Имам чувството, че ако въздъхна и приема, че 98% е „достатъчно добре“ нещо в мен ще се счупи, някаква пружина ще се скъса и механизмът, който ме движи напред, ще спре да работи. Липсваш ми и си мисля за теб много, много. прегръдки!

  4. Author
    Ellie 18/01/2014 Отговор

    Мила Веси, каквито и усилия да влага човек – винаги си заслужават, да знаеш, дори и на момента да не си личи съвсем това.
    По текущото нещо, по което работим, продаваме в Канада и САЩ, което ме кара да съм насилствено будна почти всички часове, когато си будна и ти, ставам малко след хората тук, което като цяло прави доста малко часове сън тотал. Вложените усилията си струват винаги.

    Перфекционизмът също е хубаво нещо, нищо че е само в главите ни :-). Може би при теб реалността е малко повече проценти от тук, в България почваш да се мъчиш да я добуташ до 100%, като старта е доста нисък – примерно 35%, защото тук много неща са далече от нормалните, камо ли пък перфектни :-), така че предизвикателства има всеки ден :-). Не скучаем 🙂
    Прегръдки много, пиши ми, когато се сетиш, на мен това ми стига :-), остави ги рождените дни, те вече много станаха :-).
    Е

  5. Вероника Динева-Петкова 20/01/2014 Отговор

    Ах, че приятно да четеш:) Забързана, щура година с безброй прекасни създадени неща. Поздравления! Вероника

    • Author
      Ellie 21/01/2014 Отговор

      Благодаря ти, Вероника за хубавия коментар. Винаги много ме радваш 🙂

  6. Ели 29/01/2014 Отговор

    Искам да ти благодаря, че сподели своята отминала година! Изчетох публикацията на един дъх, страшно ми хареса!
    Мисля, че коледните подаръци, които ти опакова с толкова старание през март, донесоха много празнично настроение и усмивки (и даже еуфория) на притежателите си през декември.
    Пожелавам ти 2014 да е много успешна и да ви потрябва по-голямо офис помещение (мога да дойда да помагам с опаковането и разопаковането ;)).

    • Author
      Ellie 29/01/2014 Отговор

      Ели <3, тези мартенски подаръци толкова ме зарадваха, даже се сещах няколко пъти, че скоро ще дойде Коледа само заради тях. Има нещо много вълшебно в опаковането :-). Аз ти благодаря още повече!
      Колкото до офис - хм, никога не мога да откажа повече пространство, колкото и квадратни метри да има, някак не са достатъчни, но пренасянето не е за мислене :-).
      Желая ти една незабравима 2014, която да ти донесе най-най-хубавите неща 🙂

  7. Ели 30/01/2014 Отговор

    Благодаря ти! Пожеланието ти е специално и много ценно за мен, защото знам, че е отправено с много искреност и позитивизъм! :)))

  8. поли 03/04/2015 Отговор

    Страхотна работа …
    Превъзходно и зареждащо…
    Виждам че поста е старичък вероятно…но може ли дя попитам за платовете…освен от Германия от къде мога да си закупя подобни тук в България…
    Целувкииии

Добавете коментар

Leave a Reply to Вероника Динева-Петкова Отказ на отговора

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*