Епизод 19: Облечи ме
На предметите им е студено или просто имат нужда от дрехи. През двете години на магазина сме обличали какво ли не: велосипеди, художнически папки, та даже и черпаци! Да! Една клиентка дойде с част от кухненското си оборудване, като поставката за черпаци (заедно с черпаците и бъркалките), за да може Боби да я измери и да ѝ направим похлупак-къща. Така в кухнята ѝ след време всеки уред можеше да си има калъф-къща и кухнята да се превърне в един малък Амстердам! Колко яко би било това 🙂
Някои поръчки не ги приемахме. Една клиентка много настояваше да й облечем цялата тоалетна, но ние отказахме домашни посещения за вземане на мерки. Горе-долу в онзи съдбовен момент поставихме границите на това, което твърдим, че е възможно, а именно: ако нещото може да „дойде при нас“ лично, най-вероятно можем да го облечем! Инак не можем :-).
Епизод 20: Първата Коледа на магазина и токът
Първата Коледа на магазина ни на ул. Стефан Караджа 24 беше емоционална. Бяхме преминали доста трудното първо лято, бяхме преминали и през какви ли не физически, психически и емоционални изпитания, а сега магазинът ни беше пълен с шарени и уютни текстилни артикули, елени, ръкавици, чорапи, текстилни коледни играчки, чували на дядо Коледа, възглавници с дядо Коледа и какво ли още не. Погледнат от студения ден навън, магазинът ни, макар и много малък, светеше със силна уютна топла светлина и поне нас ни радваше безкрайно.
На фона на цялата тази идилия, седмиците преди онази първа Коледа редовно спираха тока, така че от светъл и уютен режим преминавахме рязко към режим на пълна тъмнина и студена пещера, в която пишат на ръка касови ордери вместо касови бележки и се чудят с какъв фенер да осветяват артикулите, за да ги показват на влизащите в магазина вероятно объркали се хора.
Хората се опитваха всячески и съвсем добронамерено да помагат, носеха ни фенери, а някой даже ни подари газова лампа (видя ни се опасна и не я използвахме). Но кулминацията със спиранията на тока беше, когато един клиент дойде да ни запали свещи из магазина, за да ни помогне, съвсем добронамерено наистина, но едва не направи пожар, като остави запалени свещи и до билковите пълнежи за ароматните възглавници. Имахме късмет, че все пак никой не направи пожар. Важното е, че не ни беше никак скучно.
Една вечер след дългия работен ден, в спокойствието на тихата късна нощ, докато подреждахме и чистехме, пред витрината се чу какво говорят минаващите по улицата хора и доловихме само момичето да казва: „тези хора денонощно работят“. Стана ни много смешно 🙂
Епизод 21: Пази ми ги за малко
Опитвали са се във времето да ни оставят в магазина всякакви неща, ей така на склад. И само за малко. Или само за лятото, защото при тях място нямало?! Да им ги пазим. Разни неща. Една жена ни гони многократно да ѝ пазим на съхранение шейната. Шейната не била голяма и само за лятото да сме я пазели, защото тя нямала място. Ами, не се съгласихме – нито знаехме дали ще оцелеем до следващата зима, нито имахме място за каквото и да било излишно нещо, камо ли пък шейна.
Един ден в магазина влезе клиентка с две деца. Нищо необичайно, всеки ден ни посещаваха клиенти с деца. Но няколко минути след това клиентката я нямаше, а двете деца си бяха все още в магазина, стояха си съвсем кротко в единия ъгъл, не пипаха нищо, но и не можеха да ни обяснят кои са и какво правят там, камо ли пък най-важното – къде е мама. Ние не познавахме майка им. След известна паника и може би 20-тина минути, които ни се сториха доста дълги, жената се появи и ни каза, че ги била оставила за малко, защото имала работа.
