12 години (е)магазини (епизоди 16, 17 и 18)

От Ellie на 28/05/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
2

Епизод 16: Отива да спи

Магазин със средна площ от около 20 квадратни метра (задно с работната част), иска чистене поне 3 пъти да ден, ако си в центъра на София. До тогава не си давах сметка колко е прашен този град през прашния сезон и колко е кален през калния. Но не всичко е прах и кал. Борбата с трохите е още по-ожесточена. Влизат хора с деца. Което е голяма радост и за тях и за нас, разбира се. Но децата винаги носят със себе си солети, бисквити, кроасани или банички. В 9 от 10 случая точно в магазина те изпускат кроасаните, баничките или солетите. В 10 от 10 случая в последствие ги настъпват или падат върху тях. Междувременно куклите една по една трябва да отидат да спят, заедно с кроасана, защото той вече е паднал и сега не може да се яде, може само да отиде да спи. Онзи настъпеният преди малко кроасан. Или пък само той, имайки злочеста съдба, трябва да отиде да спи сам някъде, където мигновено да бъде забравен. Или пък по погрешка бива скрит зад някой артикул. Или пък куклите и кроасанът трябва да се скрият зад възглавниците. Или … хм, най-добре между одеялата. Гарантиран ти е успех, ако си добър в онази игра, където под някоя чаша някой скрива пред теб топче и ти трябва да проследиш под коя чаша е останало топчето докато той ги мести със скоростта на светлината. Единствената разликата тук е, че трябва да следиш къде е отишъл кроасанът. Онзи стъпкания и в последствие сложен да спи на множество локации, оставил там частица от себе си за спомен – някоя и друга троха. На целия този изискващ почистване и максимална концентрация фон, току се появява някой клиент, който те застрелва от нищото със следния въпрос: „Така гадно ли ви е като ви пипам продуктите?“ „А бре, ти луд ли си, питам се аз на ум! Освен ако не оставиш някоя баклава дискретно зад възглавницата, всичко е точно.“

 

 

Епизод 17: Пижами

Един от първите ни артикули, които направихме в самото начало беше текстилната калъфката за книга. Аз си я наричам калъфка. И до ден днешен използвам текстилните си калъфки за книги, макар и доста по-рядко, защото електронните книги вече са завзели живота ни (и моят включително). Изработвахме и предлагахме и калъфки за киндъли и за какво ли не. Но нещото, което изпълнявахме до края и се радваше на еднакво голям интерес през всички години, бяха калъфките ни за книги. Хората ги наричаха по всякакъв начин: подвързия за книга, облечка за книга, облекло за книга, корица за книга, пуловер за книга, пижама за книга и любимото ми: „прелест за опаковане на книга“. Синонимите не са това, което бяха.

 

 

Епизод 18: Септември ми е Коледа

Докато имахме магазин за домашен текстил Коледата ни траеше месеци. И по-точно, Коледа започваше в деня, в който махнеш от витрината текстилните тикви и прилепи, приготвени за Вси Светии и сложиш първите еленчета и възглавници с апликирани снежни човеци. Ти така и така вече си изработвал Коледни артикули от месеци и когато настъпи моментът с ваденето и подреждането им по рафтовете имаш усещането, че Коледата на следващата година е дошла, а хората миналата Коледа някак си са я пропуснали. Всичко рязко приключва на 24.12 в 20:00 вечерта, когато последният премръзнал човек се опитва да спаси вярата на децата си в Дядо Коледа като отмъква последния Коледен чувал преди да затворим. След което настъпва няколко седмична пълна тишина. Строго дефиниран времеви диапазон.

А пред-Коледната част? Тя е започнала още август-септември. Тъкмо съм свалила от стената пред едното от бюрата си списъка с неща, които трябва да се правят за Вси Светии, за да забуча онзи списък, за Коледа. Правя план – бройки, видове артикули и отбелязване от кое какво и по колко ще са нужни: скица, как трябва да изглежда всеки артикул, платове, материали. Започвам да правя примерни кройки и тестови бройки. Планът се прави по следния начин: представяш си напълно реалистично точно колко работа може да се свърши за определения период от време, слагаш отгоре щедро едни 50% и през цялото време вярваш безусловно, че можеш да свършиш всичките тези 150%. Навън още е слънчево и горещо, по улиците все още тук-таме се разхождат хора по сандали и къси гащи, а около мен светът се превръща в Коледни ябълки, камбанки и ръкавици с надписи – късмети, индивидуални поръчки за какви ли не Коледни артикули, елени и шарени елхички.

 

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*