12 години (е)магазини (епизоди 91, 92, 93 и 94)

От Ellie на 15/10/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
1

Епизод 91: Среща с производител

Края на юли е, часът е 1 през нощта. Утре сутринта имаме среща с фабрика, изпълнител на костюми по поръчка. В този град всички производители се намират на една улица. От същата улица години наред сме поръчвали пълнежите за възглавниците за магазина ни за домашен текстил, юталина и силиконовия пух. Става ни едно такова мило. Нямаме кола, не можем и да си помислим да наемем и още години няма да имаме такава. До преди час сме опаковали костюми в офиса, после сме гладили и приготвяли дрехи и се надяваме да не ни личи, че пътуваме с нощния автобус. Изкъпвам се и с мокра коса и мострен костюм под ръка тръгваме. От автобуса пускам камерата в къщи за да видя котето как го кара (ползвахме teamviewer и компютър с пусната камера за целта, насочени с изглед към котешката паница). Автобусът миришеше, даваха някакъв малоумен филм, косата ми стоя мокра доста дълго време, беше задушно, не се отваряше нито един прозорец. Този текст съм го писала точно в този момент през телефона си, което беше рядкост, обикновено си отварях гугълския файл веднъж на месеци. И така сме прекарали нощта, медитирайки над екзистенциални въпроси. Планът е да се върнем в къщи след 18 часа на следващия ден.

На сутринта 2 часа преди срещата ни бяхме на автогарата. Пусто и сумрачно. Боклуци и почупени стъкла навсякъде. Решихме, че искаме да се изкъпем (хм, средно добра към много лоша идея!), влязохме в първия хотел по пътя да ги помолим за стая за малко (смейте се, смейте се!), взеха личната карта и записаха само Боби (ох, OMG!) докато силно му намигваха, разбира се. Дадоха ни ужасна и мръсна стая, а ние наистина искахме да поспим 15 минути и да се изкъпем. Мокетът беше черен и мокър, наквасен с всякакви течности. Успях гордо да си сменя чорапите в края на престоя, без да припаря до банята или до каквото и да било. Радвахме се на дребните неща, ето – бяхме съобразили да си вземем резервни чорапи! Отправихме се към срещата безкрайно погнусени, но опитвайки се да изглеждаме прилично все пак. Години след това ще работим с въпросната фабрика и ще станем един от по-големите ѝ клиенти, но началото на успешните начинания не винаги е грандиозно.

 

Епизод 92: Сватбените поръчки

В началото нямахме система за следене на сватбените поръчки. Сватбените поръчки най-често включваха повече от един костюм, защото шаферите са по няколко човека и са облечени в еднакви костюми. Често се случваше хората да са от различни щати, държави или даже континенти и да се съберат за сватбата, но не и преди нея. По едно време следяхме десетки дати със събития и всички участници в тях, за да им даваме постоянен зор да дадат мерки, да потвърдят нещо и поне малко да кооперират, за да имат какво да облекат. Целият този процес най-често е съпроводен с постоянна многомесечна комуникация с младоженеца, а понякога и с булката, на които сме направили кодове за отстъпка на всички участници месеци преди сватбата им и постоянно се опитваме да ги уверим, че събитието на живота им, поне от наша страна, няма да се провали. Останалите участници (т.нар. шафери) бяха доста демотивирани по отношение на меренето си и почти никога с нещо не помагаха, даваха какви да е мерки, как да е и кога да е.

Най-често се случваше да поръчваме експресни поръчки (които ни струваха двойно за изпълнение и вървяха с бонус стрес), които да са готови за няколко работни дни, след като някой е благоволил да ни даде мерки, с които да работим. Експресните поръчки следяхме ежедневно и ежечасово как се движат в производството и в крайна сметка често се налагаше да пращаме до локацията на сватбата и да доставяме костюми в деня на събитието в последния възможен ден и час. В този момент не знам дали ми беше по-мъчно за младоженците или за нас самите, ако все пак получателят на костюма не успее да го закопчее например или има друг съществен проблем. И така с по няколко участника във всяко събитие. Правели сме какво ли не, но наистина никога не сме изпускали срок за сватба, което ни изпълваше с особена гордост.

 

Епизод 93: Костюми готова номерация

Предлагането на готова номерация беше голямо предизвикателство. Все пак беше в тон с желанието ни да увеличим обема работа и продажби с нови клиенти, които не бихме достигнали иначе – онези, които искат по-евтин продукт или много ги мързи да се измерят. Щяхме да напълним и без това оскъдното пространство в офиса с щендери с костюми от земята до тавана. Трябваше да се подберат правилно количествата размери от всеки плат и броят от всеки размер, за да не си стоят и да прашасват стотиците бройки готови костюми при нас с години от размер 70 например, който би отговарял на гръдна обиколка над 140 сантиметра. Освен всички предизвикателства, това отне и доста допълнителната работа на програмистите на сайта ни по коденето на новата категория заради тотално различната логика в нея, която да позволи да зареждаме поръчаните костюми автоматично, когато ги получим (а не един по един стотици бройки и размери) и която да позволи на клиентите да поръчват съвсем различен тип продукт от сайта ни.

Получаването на поръчаната готовата номерация за месеца също отнемаше време на всички в екипа. Получавахме около 10-12 броя огромни т.нар. кашон-гардероби, които запълваха абсолютно цялото отвореното работно пространство в офиса между бюрата ни. Удоволствието от разопаковането на костюмите, преглеждането дали всичко им е изпълнено правилно, дали са правилните номера и бройки, дали са от правилните платове, дали са с правилните опции и дали мерките отговарят на размерите, отнемаше няколко часа и беше реципрочно на угризенията, които имах за тоновете хартия, които свалям до кофите (въпросните кашон гардероби) и които не успяваме да рециклираме. Винаги имаше изненади и винаги различни, но както вече знаем, когато има производство – трябва да се научиш да си постоянно нащрек за неочаквани изненади.

 

Епизод 94: Различните рамене

Голяма, неподозирано и неочаквано голяма категория хора са тези с различно дългите ръце или различно високите рамене, или комбинация от двете. Помня първият път, в който направихме корекция на едното рамо на клиент и отнехме по 2.5 см от всяка част на сакото (предна и задна), т.е. общо 5 см само от едното рамо.  За първата такава корекция си бяхме сложили римайндър след месец да проверим как му стои сакото, след като го е получил. Чаках отговора му с трепет. А клиентът беше доволен! Но най-важното – сакото му стоеше прекрасно. Беше от един труден за работа и напасване на парчетата кариран син плат. Години наред след това бяхме свикнали с различните рамене и редовно правехме корекции без да ни правят никакво впечатление, нацелвахме ги супер, даже и без да казваме на клиентите.

Е, разбира се, във всяко нещо има уловка и трябва да се внимава. Когато работиш с клиенти правилото за силна постоянна концентрация и бдителност много помага. Например има клиенти, които се снимат сами в огледало, за да ни покажат раменете си, има други, които ги снимат, а има трети, на които телефонът им завърта хоризонтално огледално снимката. Особено важно в последният случай е да го забележиш навреме и да ти направи впечатление, че лявото е дясно и дясното – ляво. Защото единственото по-лошо нещо от това да не съобразиш правилната корекция за клиента и да не му направиш ниското рамо на сакото по-ниско, е това да ги обърнеш и по погрешка да направиш ниското рамо по-високо.

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*