Епизод 88: Платове
От самото начало поръчвахме наистина прекрасни платове, още съм влюбена в тях, толкова години по-късно (и аз и Боби си носим саката и панталоните, които сме си ушили през годините). Боби си пишеше с големите фабрики в Европа от ден първи. Но там имаше едно условие, не можеш да се обадиш и просто да ти пратят мостри и цени. И неможеш просто ей така да избереш и да поръчаш един топ плат. Нещата не работят така. Поне в началото имейл комуникацията не работеше изобщо според очакванията. А и имахме нужда и от по-добри цени. Някои компании не ни отговаряха на имейлите с месеци (често италианските). Не е от неучтивост, просто всички ходят да избират мостри на място и да договарят цени на място, така се прави. Има няколко събития и места годишно, където това се случва. Нашето място беше Милано, събитието се нарича Milano Unica. Това е изложението за платове в Милано, което се провежда два пъти годишно. Трябваше да идем. Понеже, както винаги нямахме време, посетихме един ден от тридневното Milano Unica. Отиване и връщане в един и същи ден също не бяха възможни, защото нямаше подходящи полети, затова тръгвахме към Милано сутринта на втория ден на изложението, правехме си срещите за същия следобед с желязната организация на Боби, вечер обикаляхме с фотоапарат Милано, спяхме в някой хостел (силно казано спяхме, защото най-често отговаряхме на клиенти докато не ни спрат интернета, тока или не изпаднем в транс) и на следващия ден имахме срещи с фабриките сутринта преди да отлетим на обратно за София. Компаниите-производители на платове, които участват в изложението са десетки, позиционирани в едно огромно хале, където щандовете са разграфени с пътеки по азбучен ред. Трябва да си си уговорил среща предварително с всяка компания за конкретен час по имейл, за да те приемат, да ти покажат мостри, да си поговорите и да ти предложат цени. Първият път разбира се, ние не знаехме това. С Боби си бяхме разделили огромното хале на две половини (от A до E и от E до Z), като търчахме часове наред, за да ни обърнат някакво внимание, да поръчаме мостри и да поговорим с италианците на италиано-английски, кой както може. Мисля, че поне при половината представители на фабрики забравих половината си въпроси докато се опитвам да им обясня кои сме и какво правим. Но оцеляхме. Около нас беше пълно с азиатски купувачи, ужасно шумно и много не мое преживяване. Поръчвах на воля мостри, поне да можем да ги получим като пристигнем в България и да ги разглеждаме на спокойствие (а ние си мислехме, че на място ще ни ги дават тези тонове мостри, нямаше да ни стигнат и два допълнителни празни куфара, ха ха ха!). Следващите посещения бяха доста по-организирани и ефективни. А и да не забравя, най-хубавата пица в Милано е Am Am и се намира на Corso di Porta Romana 83, работи само няколко часа на ден. Без изключение, само там ходихме да вечеряме при всичките ни посещения в Милано.
Епизод 89: Костюми по поръчка в България
В началото знаехме, че искаме да продаваме в Европа. Разбира се, какво сме искали и какво е станало не винаги са едно и също нещо. Не знаехме, че ще продаваме основно в Щатите. Но при всички положения трябваше да разполагаме с хубави платове. Така наречената и известна като „студена вълна“ в България е вълна, която има множество различни характеристики, рейтинги и спецификации. Българският потребител по онова време беше получавал основно и масово „студена вълна“ без рейтинг, т.е. най-базовото качество плат, в комбинация с най-базовата лепена конструкция на сакото. Хубавите вълнени платове за костюми, които избирахме, ни струваха от порядъка на около 25 – 30 евро на метър в началото, когато обемите ни бяха малки. Цените за нас се подобриха във времето, но не беше съизмеримо или по какъвто и да било начин конкурентно на цените на платовете за костюми, които се предлагат на българския пазар. За един костюм, зависи дали е изработен за онзи клиент с физика на планина, който беше по-широк отколкото висок или някой с по-стандартни анатомични дадености, отиваха около 3.5 метра плат. Такива платове не се използват за костюмите, които се продават в България и чиято цена на дребно е колкото стойността само на плата, който купувахме ние. Отделно, стойността на костюма е по-висока, когато конструкцията е с половин или цяла канаваца, т.е. вътрешността на сакото има още един слой, зашит със специална машина, който прави костюмът по-издръжлив във времето. Има и други характеристики, които оскъпяват костюма, все пак някой трябва да го скрои по мерките на клиента и да го ушие и разни неща като доставка, кутия и т.н. Не се бяхме и замисляли да продаваме в България. Тук нямаше да имаме никаква конкурентна способност. А клиентите ни извън България очакваха това качество и търсеха него, т.е. не можехме да си позволим да им предлагаме по-базови платове или да правим компромис с нещо друго, за да стане костюмът по-евтин. В началото сайтът имаше два езика – английски и немски. Все пак решихме да направим лендинг страница и на български език, само за да обясним плюсовете на нашите костюми и да дадем на всички българи 75 евро отстъпка от цената, това беше голяма отстъпка за нас! Обаждаха се всякакви неадекватни хора. Единият ме попита дали ако организира всичките си служители да направят поръчка, мога да му продам костюмите за по-малко от 75 евро на брой (искаше костюм за под 140 лева, при положение, че само платът, вложен в него струва повече). Искал костюмите да са хубави и от студена вълна, но 75 евро било висока цена за брой. Един друг производител му предлагал за същите пари и риза и обувки в допълнение. Като резултат, не сме правили никакви усилия за намирането на клиенти в България в последствие.
Епизод 90: Първите ризи и плотерът на ужасите
Първият плотер беше по-тесен от най-тясната възможна термо хартия за принтиране на кройки. Хартията е важна, защото има лепило от едната си страна, частите за кройката се гладят върху плата, лепилото се активира от топлината на ютията и след това кроенето на всяко парче е далеч по лесно и най-важното, далеч по-точно. Все пак, някои клиенти искаха корекции от милиметри(!) за следваща риза. Много години никой доставчик не се наемаше да прави индивидуални кройки за ризите по размери на клиенти, да ги крои и шие, затова кройките си ги правехме ние в CAD програма в офиса ни, принтирахме си ги на хартията за кроене и си ги режехме пак ние. Давехме ги само за шев. Самото кроене правехме с дискова ножица (доста шумно за околните!), което в новия офис беше в отделна стая. Преди да имаме колеги си отделях две вечеро-нощи седмично докато Боби работи по клиенти, пусках си нещо да ми говори и режех поръчка след поръчка докато свършат наличните поръчки. Първият плотер купихме докато още бяхме в ателието на ул. Шишман и беше нещо като нищо или плотерът на ужасите. Бяха ни уверили, че могат да ни режат топовете термо хартия до необходимата ширина. Е, наистина можеше, но при рязането ръбът на топът хартия не беше гладък и постоянно се късаше както се къса смотано тиксо. Това се случваше докато плотерът работи и едва си го нагласил да приема хартията успоредно, а не накриво. Освен това нямаше държач за въпросната хартия и след като със силата на мисълта, железни нерви и дълбоко дишане успееш да нагласиш хартията, трябва и да я съблюдаваш и подпираш докато машината принтира частите за кройката на клиента със стържещи писъци и звуци. Това е съпроводено и с местене на самия плотер, който стоеше върху голямата маса да кроене и по време на работа изпълняваше специален негов си ритуален танц. Забравих и да спомена, че топът термо хартия тежеше над 20 килограма, така че падаше и голямо размотаване и пренасяне. Тези кански усилия за плотирането на всяка кройка траеха около година. След това сменихме плотера с друг плотер и искрено си отдъхнахме. Новият плотер беше с необходимата ширина за предлаганите размери термо хартия, висок и ръбат, но държеше хартията сам и нямаше нужда от баене докато плотира кройката, само от задаване на начална точка и стискане на палци. Това си беше фасулска задача. Самото монтиране на плотерите винаги включваше инсталацията на поне два софтуера на джигитайски и няколко часа късно вечер, прекарани в натрапчиво следене на всяка настройка докато си задаваш въпроса „Защо? Защо още принтираш всичко с един сантиметър по-голямо?!“ и посръбваш кока кола лайт/зиро или каквото там без захар се предлага в момента. Но това си бяха бели кахъри. Доста години този плотер седеше пред или до бюрото ми в офиса, където и да се местех. Той не танцуваше, но за сметка на това пееше. Все още чувам мелодията му от време на време и мога да си я изтананикам, предполагам колегите ни също :-).