Епизод 86: „Dragon Inside“ – първата промоция и първите поръчки
Трябваха ни ревюта, т.е. отзиви от клиенти онлайн или по-точно, трябваха ни продажби спешно. Беше важно хората да научат за нас по най-бързия възможен начин, а ние да научим неща за клиентите, за продукта и изобщо всичко което не знаехме, също така колкото е възможно по-бързо. Ако можеше и щастливи клиенти да си набавим от раз, пък съвсем. Единственият начин да получим тези спешни първи клиенти и техните мерки, беше почти да подарим продукта си на доста хора. Начинанието проработи, но беше и доста скъпо. Пуснахме код за 50% отстъпка, кодът се казваше LAUNCH, а скоро след като го пуснахме разбрахме, че има онлайн форуми с вманиачени в начина, по който изглеждат бизнес мъже, най-вече в Щатите, които също толкова вманиачено обсъждат всяка гънка и всеки шев на костюмите си. Кодът бързо-бързо беше разпространен от клиент във форума, а първоначалните ни поръчките станаха трицифрено число. Ние, разбира се, не подозирахме какви ще са проблемите, с които ще се сблъскаме идните месеци, но спряхме кода, защото просто нямаше да имаме капацитет, материали и средства, за да изпълним на и под себестойност повече от вече получените поръчки.
С Боби ползвахме Google приложение за Gmail пощите си, за да знаем поне кой от нас на кой клиент отговаря. До тогава къстъмър съпортът ни никога не беше имал нужда от такава система. Боби сваляше от сървъра мерките на всеки клиент, още нищо свързано с обслужването на клиентите не беше автоматизирано и всяко действие отнемаше доста време. Тепърва ни предстоеше най-голямата задача, да си представим къде точно бъркат нашите американски клиенти в мерките, които ни дават. Въпреки че всички те вече имаха поръчвани костюми с онлайн мерки от други конкурентни сайтове, имаха и доста проблеми въпросните мерки. Разбира се, част от първите костюми на клиентите се наложи да преработим, т.е. направихме им нови, for free. Като за начало разбрахме, че всички смятат, че имат огромни рамене и athletic build (така, по-атлетично са сложени!). Това е едно от малкото неща, свързани с обслужването на клиенти, което през годините след това никога не се промени, повечето ни клиенти силно вярваха, че са с атлетично телосложение.
Чудесно, два месеца след старта вече имахме клиенти, но и бяхме похарчили всичко, с което разполагахме, за да се сдобием с тях. Това беше около блек фрайдей, последната Коледа, в която работехме все още и като магазин за подаръци и уют „100 овце“. Обработката на клиенти се случваше на, върху и по време на шиенето на стотици коледни ябълки, корпоративни подаръци и еленчета.
Не знам дали Коледа е най-правилното описание на няколкомесечния времеви период от септември до края на януари, който явно сме прекарали в транс, сновейки между машините и кроялната маса в ателието, докато междувременно се опитваме да си отговорим на екзистенциални въпроси, свързани с новите ни клиенти, тяхната анатомия или чудото на сложния продукт, с която се бяхме захванали – костюма.
Още помня колко различни ми изглеждаха клиентите. Съвсем определено мъжете, които си купуват костюм онлайн не приличат по нищо на жените, които си поръчват уютни текстилни домашни артикули и с които бяхме свикнали да си комуникираме.
Минахме на hard core пещерен режим – 40 часа работа и 10 сън. Сънят се случваше, където сварим.
И така го добутахме до януари, когато вече знаехме с какво сме се захванали, имахме план какво трябва да променим, за да се справим и кандидатствахме за финансиране.
Епизод 87: Защо понякога не вярвам на „Български Пощи“ или когато никой не ти получи подаръка
Годината е вече 2013-та, ние си преглеждаме нощем костюмите получени от производството, връщаме тези за корекции на обратно всяка сутрин, пращаме останалите ок костюми по TNT, а през деня пращаме с Рапидо и Спиди шарени текстилни артикули. И така работата си върви.
По пощата, с обикновена пощенска услуга изпращаме безплатно мостри от платовете на клиентите, заедно с шивашко метърче, за да си вземат мерките правилно. Искаме да знаем, че имат истински метър за вземане на мерки, а не са се мерили с линия и конец, строителна ролетка или с метър, който започва от 5-ти сантиметър например. Всички тези неща са се случвали многократно по време на съществуването на компанията и никога не са водили до нищо добро :-). А и хората, които искат да купят онлайн костюм, често искат да видят платовете на живо. Та, пращаме и купища мостри, които приготвяхме специално, режехме красиво, лепяхме заедно с имената на плата и като цяло процесът изискваше време и умения по труд и творчеството.
Решаваме, че ще подарим на 200 броя от нашите клиенти аксесоари – кърпички. И ще ги пратим с обикновената поща, както правим с мострите с метърчетата. Кърпичките бяха ленени. Клиентите ни носят много такива аксесоари, ще останат доволни, мислим си ние. Нарязали сме ги, шили сме ги часове, опаковали сме ги часове. Отивам в пощата с 200 броя малки пратки :-).
Повече от час две супер мили служителки ми помагаха да изпиша на ръка съдържанието на всеки пакет върху залепената пред тях (по изискване!) митническа декларация, заедно с цената на артикула във всяка пратка и датата, отново изписани пред тях на ръка. А, и подпис на ръка се искаше. Това беше процедурата, трябва да се изпише на място пред тях какво пращаш, кой си и колко струва, върху една малка лепенка. Сигурно поне този път с много пратки щяха да се смилят над мен и да пропусна някой реквизит от описанието, но трета дежурна служителка твърдеше, че и без това не може. Те двете много помогнаха, като междувременно отклоняваха колежката си, да не им помага, защото явно имаше навика и да им пречи. Говореха ѝ като на малко дете. През цялото това време залепях тихо писмата, останалите марки и слушах с внимание останалите прииждащи клиенти, които се радваха на удълженото работно време на пощите последните месеци, все пак часът беше след 9 вечерта.
Оказа се, че марките не ми стигат (за около 20 малки колета). И парите ми не стигаха, изглеждах явно доста окаяно, отидох да изтегля за последните марки пари от близкия банкомат, при което събудих съжалението на повечето чакащи на опашката, които на изпращане ми пожелаха да си намеря „по-хубава работа“.
В интерес на истината Български пощи използваме в определени етапи от живота си, когато нещата са на ръба или когато наистина няма друга алтернатива, с известно умиление се сещам за часовете, прекарани на опашките там, гишета с лепенки и марки, за матричните принтери, където някой може да ти принтира евентуално номер, с което да си следиш приоритетната пратка, като те уверява, че за всяка пратка критичният период е докато е в България, в момента в който пратката излезе от България, нещата потръгват. И обратното е вярно, влезе ли пратката в България, настъпват мистериозни времена. Тръпката е толкова голяма, че всяко получаване на известие за писмо или пратка, която е достигнала получателя си във времето е обект на истински възторг!
За протокола, тези наши 200 пратки влязоха в два големи чувала след часовете надписване и лепене и изчезнаха безследно. Нито един клиент не получи нито един пакет.
За следващи подобни офанзиви не си причинявах писането на ръка върху пликовете, а си измолих една митническа декларация за образец (явно след няколкостотин писма човек можеше да получи правото да си улесни живота при желание) и по нея с моята приятелка Ивета (от магазин Карма на ул. Гурко), която винаги ми е помагала в подобни задачи, нагласихме един печат, та важните реквизити да „попълвам“ на място пред тях като ударя с печат върху лепенката за секунди. На ръка вече само се подписвах. От пощите нямаше как да ми откажат нововъведението и така изпращахме безплатните мостри до клиентите с години. Това безумие приключи, когато DHL ни предложиха алтернативна услуга, с която си отдъхнахме и многогодишните ми разходки до централна поща приключиха славно, а печатът ми остана за спомен. В интерес на истината повечето клиенти си получаваха мострите и метърчетата, но аз често се сещах за моите 200 кърпички и си представях какво ли, какво ли е станало с тях или от тях? Някое одеяло например?
