Част втора: „Dragon Inside“ / „Oliver Wicks“, онлайн платформа за продаване на мъжки костюми по поръчка
Епизод 84: Платформа за продаване на мъжки костюми по размери „Dragon Inside“ (в последствие ребрандирана на „Oliver Wicks“)
Беше Коледата на 2011-та година. Решихме, че искаме да работим по по-голям проект, с повече потенциална аудитория и продукт, който реално е необходим на повече хора. Разбира се, представяхме си нещата по съвсем различен начин, но това беше посоката.
И така се появи идеята за „Dragon Inside“ (така се казваше първоначално марката ни за мъжки костюми по поръчка). Не направихме рисърч на името за бранда ни, не правете така! Работехме няколко месеца от 2012-та година по нея, преди сайтът да е готов и да заживее своя онлайн живот. Първата Коледа на Dragon Inside беше 2012-та, бяхме launch-нали сайта през октомври, бяхме обявили Launch код, който даваше 50% отстъпка на всеки костюм и едновременно с това не знаехме нищо за проблемите, свързани с начина, по който се продава този продукт онлайн. Яко а, all in! Междувременно „100 овце“ работеше също само онлайн, имахме тонове поръчки около Коледа, примерно корпоративна поръчка за 300 ябълки за коледни подаръци на клиентите и такива разни подобни обемни и пипкави неща. Работехме наистина денонощно. Боби проверяваше мерките на клиентите, поръчали жадно костюми с 50% отстъпка спрямо сайтовете на конкурентите и нормалната цена за подобен продукт онлайн. Той обработваше поръчките и ги пращаше за производство докато се местеше от бюрото си на кроялната маса с чаша кафе, а аз шиех ябълка след ябълка, елен след елен и каквото там ви хрумне, с друга чаша кафе, местейки се от лаптопа към някоя от машините и кроялната маса. Междувременно обсъждахме заедно неволите си.
След като похарчихме всичките си спестявания за втори път в живота си – този път за платовете и производството на костюми. Първите 100 поръчки станаха поне 300 заедно с безплатните преработките и желанията на клиентите за получаване на още и още такива безплатни преработки, основно поради откровените грешки в подадените от клиентите неправилни анатомични мерки в комбинация с липсата ни на опит по темата. Знаехме че за оцеляването ни се нуждаем от още финанси. Наскоро стартирал, фондът за финансиране на стартъп компании Launchub ни спаси. Буквално. Кандидатстването завършваше с long weekend, а въпросният дълъг уикенд го помня като ден днешен. Събитието се случваше в модерния офис спейс на Betahouse на ул. Милин камък, срещу районното. Дългият уикенд представляваше събитие от четвъртък до неделя, в което пичваш идеята и стартъпа си множество пъти пред публиката, останалите кандидати и инвеститорите. Беше доста уморително, най-вече заради стреса на това, което се случваше, многото допълнителна работа, тоталната липса на почивка и късните часове, оползотворени в среднощна обработка на поръчки и отговаряне на клиентски мейли. На този етап все още магазин „100 овце“ произвеждаше клиентски поръчки ежедневно. Но вече знаехме много неща за стартъпа си за продажба на костюми по поръчка онлайн, с който сме се захванали, за потенциалните проблеми и за възможните им решения. Работехме по кройката на костюмите с всяка поръчка, ежедневно. Имахме план. Няколко дни след дългия наистина уикенд знаехме, че сме одобрени. И знаехме, че това наше начинание също ще има своя шанс. Чувството е страхотно, бяхме ужасно уморени, но и изпитвахме истинска благодарност.
Две години след старта на „Dragon Inside“, бизнесът все още губеше средства на месечна база, с всеки месец все по-малко, но пък достатъчно, за да ни държи будни вечер и да не ни дава мира и възможност за почивка и спокойни времена. Бяхме преминали още два рунда финансиране. Имаше надежда за стабилност и устойчивост във времето, но трябваше да оптимизираме процесите, да ги скалираме, да увеличим клиентите, конверсиите, да наемем хора, които да работят при нас и да променим всичко така, че да отговаря на нуждите на по-голяма компания. Всичко. Особено странно е чувството, когато си видял процеса от създаването на първата екселска таблица за обработка на първата поръчка само с няколко реда формули, първото изображение, първия имейл и изведнъж процесът трябва да стане доста по-автоматизиран, за да отговаря на по-големи обеми поръчки, но и да стане устойчив за хора, които тепърва ще навлязат в него. А сложният продукт, с който разполагахме, негово величество костюмът и стотиците му опции и мерки, беше истинско предизвикателство за всеки, който тепърва трябваше да обслужва клиенти.
Епизод 85: „Dragon Inside“, съвсем началото
Началото винаги е трудно, борехме се най-вече на два фронта – на клиентския и на производствения.
Клиентите ни даваха грешни мерки, а ние нямахме опит, за да си представим къде бъркат и да ги коригираме. Още на втория месец Боби направи регресионен анализ, след като натрупахме данни от първите 200 клиента и вече можехме да извеждаме и предвиждаме всяка анатомична мярка на клиента на базата на останалите измерени от него мерки. Така хващахме повечето грешки. Клиентите разбира се, продължаваха да преувеличават за широките си атлетични рамене, поне два номера по-големи от очакваните за гръдната им обиколка и тясната им талия, но ние започнахме да ги нацелваме малко по малко.
Производствената част по-трудно се получи. В началото няколко месеца клиентите имаха доста забележки по кройката, все нещо не им харесваше, или ръкавната извивка ще им е твърде ниска и няма да им е удобно да шофират със сакото си, или ще им е някак си по-широко отпред и по-тясно отзад, или нещо друго. Като допълнение, кройките още се правеха на ръка, а не дигитално. Няма да е преувеличено ако кажем, че месеци наред мерихме по цяла нощ костюмите, произведени през деня и връщахме две трети от тях с бележки за корекции към производството рано сутрин. Не можехме да си позволим да изпращаме костюми, които не покриват очакванията на клиентите ни, защото после трябваше да им ги изпълним още веднъж, безплатно. И така месеци.
Почти винаги фианката се оказваше виновна за всичко (това е част от кройката на сакото, едно конкретно парче между предната и задната част на сакото, точно под ръкава). Най-честата ни реплика беше, „Ако тази фианка пак е виновна, защо не можем да я уволним!“.
Всяка сутрин към 11 пращахме по куриера костюмите на обратно към производството за корекции, а към клиента или клиентите с най-много късмет за деня изпращахме готовите поръчки без да ги връщаме за корекции преди това. Действието се развиваше в ателието на ул. Шишман, където нашата голяма и тежка кроялна маса за одеяла бързо-бързо се превръщаше в масата за качествен контрол след 18:00 следобед, когато получавахме костюмите за деня.
С всичко, което се произвежда трябва да си нащрек. Правили сме поне 7-8 промени даже по кутията, в която пращахме костюми, не всички бяха успешни и не всички вършеха добра работа. Например, първата кутия се мачкаше ужасно, мачкаше и поръчката вътре, втората партида получихме от още по-тънък картон и прикрепянето на закачалката беше доста недомислено. Наложи се да мерим тежестта на кутиите с кантар, за да докажем на изпълнителя, че ни е изпратил по-смотана партида. Бързо сменихме доставчика и с втората кутия работехме повече време, но беше скъпа, тежка, сгъваше се трудно, отнемаше време за сгъване, включваше добавяне на ластик вътре, който да придържа сакото, както и допълнително оздравяване на страниците при сгъване, а обемното тегло, което заемаше, бъдейки много дълга, беше също доста голямо, съответно и пратките бяха по-скъпи от оптималното. В общи линии, съсипвахме два много ценни ресурса – нашето време и майката природа едновременно. Имаше моменти, в които сгъването на кутии само по себе си беше занимание, което трябва да планираме в програмата за деня, например пускам си дневните новини и един час сгъвам кутиите за пратките за утре.
И не са само кутиите, с всичко свързано с производството трябва да си нащрек. Помня, че година след старта, когато търсихме производител за ризите (компания, която да шие и завършва скроените от нас ризи), получихме мострена бройка от някакви хора, много нахвалени, чиято мострена риза се разпадна докато разопаковахме ризата – паднаха почти всички копчета и се разшиха няколко шева.
