Епизод 80: Еднакви лаптопи
Вече поне 15 години с Боби използваме еднакви модели лаптопи. Независимо от марката, просто трябва да са еднакви. Когато единият се почупи, така и така е време да се сменят и двата. С нови, еднакви. Това през годините работа ни пестеше доста време и ни създаваше доста удобства. Така можехме да използваме едно и също зарядно, когато се наложи и да работим едновременно и двамата навън. Поръчвахме еднакви части, батерии, зарядни. Имахме минимум две резервни зарядни в къщи на различни места, за да можем да работим нон-стоп. Ако това е целта на живота ви, ето така се постига. Където и да си – до теб да има подходящо и налично зарядно. А и като се научим как се разглобява единия за почистване и смяна на нещо, със следващия беше далеч по-лесно.
Епизод 81: Равносметката от 13 000 артикула
Част от първоначалните ни покупки от разни доставчици на ръчно изработени артикули бяха доста неудачни, когато не знаехме още какво се търси и какво да търсим ние. Някои от артикулите, които в началото взехме от автори накрая дарихме, след като стояха в магазина месеци, а някои даже с години, докато на други по-оборотни лавици се сменяха артикулите с часове. Някои от нашите идеи за продукти също не бяха блестящи. Когато затворихме магазина и онлайн магазина след две години и половина работа, списъкът в екселската ни таблица Items.xls показваше, че сме изработили и реализирали малко над 13000 артикула, някои от тях например картички, но самата бройка много ни зарадва. Знаете, че ние обичаме числата. Добрата новина е, че тези всичките бройки ни бяха коствали само една трудова злополука, а същевременно бяхме оползотворили тонове ушити платове, километри използвана памучна дантела, безброй копчета и се бяхме заредили с десетки мили спомени за години напред.
Епизод 82: Последните поръчки и последен имейл от “100 овце”
Когато спечелихме така нужното ни финансиране от Launchub за „Oliver Wicks“ (тогава марката все още се казваше „Dragon Inside“, новата ни платформа за продаване на мъжки костюми по поръчка онлайн), едно от условията беше да се фокусираме изцяло върху компанията и да не работим по други проекти/компании. Това означаваше да прекратим работата по бранда ни „100 овце“. Бяха емоционални дни и много емоционално решение. Помня как една неделя (неделите за разнообразие най-често работехме в някое кафе), седяхме в странно ново кафе на бул. Цар Освободител срещу руската църква, което от тогава сто пъти поне се смени на ресторант и какво ли още не, и написахме последния нюзлетър, с който уведомихме най-верните си клиенти, че прекратяваме работа след някакво време.
Помня как го мислехме и написахме и колко странно и леко тъжно беше чувството да оставиш любимото си първо вълнуващо начинание, което те е научило на толкова много. Въпреки, че толкова кафета и ресторанти се смениха от тогава до сега на това място, всеки път, когато минавам по бул. Цар Освободител, се сещам за онзи момент, ама всеки път. В имейла обещах на хората да не оставям бранда (не че някой помни, но аз си знам, че съм обещала!). И до сега, десет години по-късно, не сме го оставили. Всяка година от тогава насам организирахме благотворителни инициативи и шиех веднъж или по няколко пъти годишно текстилни продукти, които продавахме с кауза. През 2020-та година завършихме двете най-големи такива инициативи. Събрахме повече от 6000 лв. само на Коледа в подкрепа на двете каузи, които са ни най на сърце: фондация „За нашите деца“ и приют Animal Rescue Sofia. И това, че все още това нещо, което сме създали съществува, и е полезно под някаква форма, ни прави много щастливи. А то стартира преди толкова години с една единствена възглавница и една калъфка за книга в сумрачната кухня на малкия апартамент под наем, който обитавахме тогава, на ул. Гургулят.
Марката „100 овце“ се превърна и в блог „Ели след 100 овце“. Радваше ме, когато мога да снимам нещо за блога. Радвах се докато го мисля и си рисувам кройките, докато изработвам готовите продукти и ги заснемам. И още усещам умората на примерно 3 през нощта, когато съм разместила това-онова в офиса, за да си заснема туториъла за блога след като е свършил работния ден и да му се зарадвам. През годините след като „100 овце“ престана да съществува, дигитализирахме повечето кройки на продуктите, които изработвахме, когато имахме магазин (и това го бях обещала!). Сега можете да намерите туториълите за изработката на повечето продукти в раздела „Направи си сам“ в блога ми https://ellieafter.com/. И както можете да си представите, туториълът как да си направите калъфка за книга стъпка по стъпка, който публикувах в блога преди години е най-четен и посещаван и до днес.
Епизод 83: Последният имейл:
Ето го и последния имейл:
„Приятели,
Като във вицовете, имаме една добра и една не-добра новина:
Първо не-добрата: от 9 Април вече няма да правим продукти, които да продаваме през онлайн магазина на 100 Овце и oCozy.com. Нашият много боен, но ултра-компактен екип от известно време е ангажиран и с друг проект, за които ще ви пишем по-нататък. А часовете в денонощието продължават да са само 24 🙁
А сега добрата новина: ще продължаваме да поддържаме фейсбук групата като правим и снимаме интересни текстилни неща и ви сдобиваме с кройки за тях, както и DIY туториъли как да си ги направите (нещо, което ни се искаше от мнооого време, но физически и времево нямаше къде да го вместим). Групата няма да бъде по-малко интересна, обещаваме.
Беше страхотно да правим неща за вас вече повече от 3 години (а и ще бъде идните 30 дни до 9ти Април :-)) . Последен шанс да поръчате или изберете нещо, което сте искали, скоро продуктите ни ще имат колекционерска стойност :-). Точките продължават да са активни (за тези от вас, които са част от програмата ни за лоялни клиенти, пишете ни, ако имате питане).
Благодарим ви, че сте с нас през тези 3 динамични години, че се радвате на нещата ни и че ги направихте част от ежедневието/домакинствата на наистина хиляди хора.
Боби и Ели“
Последният работен месец на магазин „100 овце“ беше април 2013-та година. Със смесени чувства и много емоции опаковах всяка пратка. А най-якото беше, че опаковахме доста пратки на любими клиенти, които си поръчаха Коледните подаръци за същата година още през онзи април. Чувството да опаковаш Коледни подаръци април беше незабравимо <3.
И те така с магазин за подаръци и уют „100 овце“.
