12 години (е)магазини (епизоди 71, 72, 73 и 74)

От Ellie на 02/09/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
1

Епизод 71: Коледата, в която спахме непробудно цели 24 часа

По едно време живеехме като пещерните хора. Режимът на работа ни представляваше редуване на около 35 – 40 часа работа с около 10 – 12 часа сън. Не го препоръчвам. Котката не се притесняваше да стои сама, разпределяше си гранулите във времето, даже се учудваше, когато ни види да се прибираме. Понякога я вземахме с нас на работа, друг път пускахме компютър с камера в къщи, за да ѝ говорим от време на време. Още нямаше модерни уреди като хранилка, която да ѝ пуска храна на кръгъл час и подобни екстри, с каквато разполагахме години по-късно. Но за сметка на това и тя поиска своето внимание и реши да изяде някакъв боклук в промеждутъка ни за сън, дни преди Коледа. В Централна ветеринарна клиника обръснаха хубавия бял ѝ корем, за да ѝ правят образна диагностика и я държаха цяла нощ в клиниката. Междувременно аз спах с топката козина до възглавницата си два дни и поплаквах от време на време. Оперираха я, сложиха ѝ яка и така в натоварените дни до Коледа си я носехме с нас всеки ден на работа, за да сме сигурни, че е добре. Тръгването за работа беше цял ритуал – ставаш, пиеш набързо кафе, вземаш котката, лаптопа, фотоапарата и рутера (да, и рутера!, защото и рутерът ни отказа да работи точно тогава). И така въоръжен с всичките си ценности се замъкваш до офиса. Същата тази година, капнали от поръчки и умора, със същата тази котка заспахме на дивана в хола в къщи на 24-ти декември вечерта и се събудихме след цели 24 часа непробуден сън…

 

Епизод 72: Камерата в магазина

В магазина имахме камера. Не ни се е налагало да гледаме записите често, само няколко пъти. Решихме да я сложим, след като още първите дни на съществуване на магазина ни обраха и след като посред натоварен работен ден ни откраднаха няколко пъти калъфки за книги. Хората са били ценители, надявам се. Реално сме проверявали записите само няколко пъти, за да проследим някой откраднат артикул, да се уверим, че е откраднат преди малко и да го свалим от сайта, преди някой клиент да го е поръчал и да се е разочаровал защо точно тази калъфка за книга я няма вече налична и не можем ли да изработим абсолютно същата. Понякога не можеше.

Записите на камерата от последните дни съществуване на магазина съм ги гледала много пъти и си ги пазя, става ми едно такова мило и сантиментално. Виждам човека, който минаваше да чисти витрината ни всяка седмица (Е.), аз току се появявам и местя някакви неща, Боби опакова клиентски онлайн поръчки, влиза клиент и си купува чанта, после пристига куриера на Рапидо (Ж.), с когото работехме години. И такива разни неща.

На записите се виждат готовите поръчки за вземане от магазина и от време на време някой идва да си получи своята. Държахме ги на огромното количество сковани допълнително с ъгли и винтове от Практикер импровизирани рафтове, които си бяхме направили първите седмици след отварянето на магазина. Тези шкафове бяха комбинация от невероятно тежко тегло и невероятно кекаво ПДЧ, което се режеше трудно и криво със зегето, с което разполагахме. Също толкова трудно се и обкантваше на ръка с ютия, но пък ни вършеха чудесна работа. По онова време изпитвах истинска благодарност, че скованите от нас рафтове никога не паднаха.

 

Епизод 73: Къщичката на витрината

На камерата от последните дни на магазина се вижда и къщичката. На витрината имаше къщичка. В началото имаше дървена стълба (от Бриколаж), на която бяхме наредили артикули, но искахме по-хубава витрина. Къщата я направи Сава Балчев, човекът, който продаваше стативи между 1 и 5 лева на площад Славейков или на ул. Граф Игнатиев много години. Не познавам дама на средна възраст, която да живее в София и която да не си е купувала статив от него по това време или години преди това. Всички го наричаха „много почтен човек“, а той очевидно разказваше на всичките си клиенти своята тъжна житейска история. За какво са им тези стативи не знам. Но се оказа, че той прави и детски играчки от дърво и кукленски мебели, които му поръчвахме известно време. Той също  беше обявил мишката, която стоеше на балкона на къщата за “баба Меца”. Баба Меца си остана до края. Човекът имаше визитки, на които пишеше, че е президент на компанията си, работеше в незаконно ателие и винаги стигаше до центъра на София все още покрит целият в стружки от дървения материал, с който работеше. Като цяло, всичко беше сърцераздирателно. Факт е, че един ден му поръчахме много бройки дървени саксии, за да не ги купувам от магазин Слънчоглед, дадохме му аванс, а той никога повече не се появи. Надявахме се да е добре, но никога не чухме нищо повече от него. Къщичката е моят спомен от магазина, най-любимото ми нещо, тя все още е „жива“ и съществува, макар някои от керемидите, които пекох в домашната печка в къщи да са паднали. Опакована е в найлони все още, първо стоеше в ателието на Шишман, когато затворихме магазина, после заедно с всичко я преместихме в офиса на втората ни компания „Dragon Inside“ (по-късно „Oliver Wicks“) в „склада“, където бяха и машините и където шиех различни артикули за благотворителни инициативи всяка Коледа години наред. Там намираха място и всички вещи, които някога съм притежавала покрай изработката на текстилни продукти. Същата тази къщичка, когато компанията вече не беше наша и съответно офисът не беше наш, преместих в апартамента, който ремонтирахме по това време, когато все още беше разбит до тухла с уговорката с майсторите, че е това е безценна вещ и всички трябва да я пазят. Наскоро я почистих.

Епизод 74: Куклата Пипа

Ако има по-хубаво нещо от това ти да си харесваш изработваните артикули, е това и някой друг да ги харесва. В нашия случай нямаше по-хубаво нещо от това децата да харесват артикулите ни. Това е един от малкото смислени резултати. През 2019-та година получих имейл от един родител, който ми написа, че през 2012-та е подарил за колекцията на дъщеря си една от нашите кукли за ръка (за куклен театър), за рождения ѝ ден. Той допълни и че това все още е една от любимите кукли на детето години след като я е получела (например 7-8 години), но куклата вече е със значително променен облик, тъй като е прана стотици пъти. Детето отказва даже да спи без нея. Имаше приложена сърцераздирателна снимка на вече доста овехтялата кукла за ръка (един от малкото продукти, в който използвах филц, а той не е подходящ за пране всеки ден, защото се степва, камо ли пък в продължение на 7-8 години). Имаше и колекция от снимки на куклата Пипа и живота ѝ през годините. Добре си живееше Пипа, а такива споделени моменти трогват и просълзяват. Молбата беше да му направя нова кукла. И въпреки, че не продавахме артикули вече доста години, все пак направих.

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*