12 години (е)магазини (епизоди 61, 62, 63 и 64)

От Ellie на 19/08/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
2

Епизод 61: Доставка на пълнежи за възглавници

Доставката на огромните чували силиконов пух, които използвахме като пълнеж за продуктите ни, както и пълнежите за възглавниците се случваха по много интересен начин. За куриерите ние и нашите доставки бяхме неизчерпаем извор на стрес, викове, влачене и пуфтене, съчетано и с доста псуване. Въпреки всичко, беше нещо, което трябва да се преживее поне веднъж, ей така за веселбата, макар че се молиш следващият път да имаш повече късмет с трафика, куриера и паркиралите на тясната улица милиони автомобили, поне да има къде да спре човекът, за да не се ядосва. Нещата ни може и да не бяха тежки, но бяха безобразно обемни. Пълнежите и пуховете често не можеха да минат през вратата на магазина без побутване и събаряне на някой и друг деликатно подреден артикул на витрината. Та, побутвахме ги. Доставяха ни ги в огромни найлонови пликове. А най-лоши спомени имам от дните за доставка, в които е валяло, защото в София, както всички знаем вали кал, а не дъжд. Шофьорът на камиона третираше пликовете ни все едно доставя картофи, а не пухкав материал, който би попил дъжда, ако му се даде шанс. И понякога даваха на пуха шанс. След като чувалите преминеха през вратата на магазина, често ги набутвахме директно в мазето, т.е. отваряхме вратата-дупка на мазето на пода и ги оставяхме да полетят надолу, докато не изпълнеха абсолютно цялото мазе. Може би това беше и единственият момент, в който мазето беше безопасно в случай, че някой клиент случайно се изстреля надолу. Поне щеше да падне върху меко. След като е преминал екшънът и сме се борили и ние със зъби и нокти куриерът ни да може за малко да спре камиона си до входа на Хепи, на единственото място, за което се бореха всички доставчици на ресторанта и съседните магазини, както и живущите наоколо, събирахме емоции за дни напред.

 

 

Епизод 62: Платът на мечета с домати

В началото, когато стартирахме, търсенето на платове на дребни щампи от 100% памук се оказа мисия почти-невъзможна, поне по нашите географски ширини. Обиколихме повечето складове за памучни платове. Направихме доста грешки разбира се, взехме и неподходящи платове. А когато видехме памучен плат, който беше поне малко подходящ за нашите артикули, купувахме по много метри от него и се презапасявахме, да не би да свърши. Тогава в склада на Лацовски на бул. Цариградско шосе открихме един светло син плат на бежови мечета и … червени домати и бели точки. Да, уверена съм, че не бяха мечета и ябълки, а мечета и домати. Не е най-интуитивната комбинация, но пък друга такава нямаше. Купихме всички налични метри и топове от магазина и склада им, да не би да свършат. Много време мина (години!), бяхме намерили доставчици от Германия, от които поръчвахме супер красиви памучни платове с великолепни щампи, но тези мечета си останаха с нас до края. Когато местехме останалите платове и машини от „100 овце“ към офиса на новата ни компания, последния топ с мечетата с доматите също беше прилежно преместен и той с нас. Няколко месеца по-късно нарязах всички останали красиви памучни платове и ги продадох благотворително в полза на кучетата, за които се грижат Animal Rescue Sofia. И така се разделих с последното парче плат на мечета с домати.

 

 

Епизод 63: Куклите Карла и Клара

Веднъж Мария (от LaMartinia, благодаря ти, Мария <3) ми изпрати фото сесия на малко момиченце и нейната кукла в Париж (https://www.amazon.com/Kiki-Coco-Paris-Nina-Gruener/dp/0918684501). Толкова вдъхновяваща и прекрасна фото сесия, че исках веднага да заснема история с кукли. Така изработих Карла и Клара, заснех тяхната история и никога нe ги продадох, въпреки десетките техни подобия, които съм ушила по поръчка във времето. Куклите Карла и Клара си останаха мои до ден днешен.

 

Епизод 64: Оборудването в ателието

Шевните машини в ателието на ул. Шишман бяха цели 5 броя (2 професионални и 3 любителски) и едва ми стигаха. Правата професионална машина правеше само прав шев, очевидно. Това е може би най-прекрасната машина на целя свят. Помня как ни я докараха в 8 сутринта един ден, с Боби я носехме по улицата, защото човекът, разбира се, нямаше къде да паркира и беше спрял далече и се беше изнервил също толкова. Машината тежи около 100 килограма, не се шегувам. Ние си я носехме, а доставящият припкаше след нас и се оплакваше колко е рано, колко много тежи машината и разбира се, колко няма къде да се паркира. Имахме и друга много ценна вещ – огромна маса за кроене на одеяла. Тя беше 180 сантиметра широка и 220 сантиметра дълга, стигаше за повечето големи одеяла и улесняваше къртовския труд по подготовката им за прошиване, от който можеха да го заболят ръцете и най-тренирания човек, защото одеялата са големи и тежки, а се налага да ги придържаш и подръпваш с часове докато ги прошиеш. По едно време тествахме услуга за прошиване (капитониране) на одеяла, която се намираше малко извън София и разполагаха с огромна истинска машина за прошиване на одеяла, с рамка по-голяма от одеялото, която прихващаше одеялото от всички страни с нещо като щипки, след което избираш начина на прошиване и накрая едно рамо с гигантска игла в края му започва да обхожда одеялото и да го прошива. Един вид излязохме от каменната ера, в която живеехме, поне що се отнася до одеялата, но за кратко. Въпросната маса също пренесохме ние на части. Камионът с плотовете отказа да паркира на тясна улица изобщо и даже отказа да я доближава и спря на около 3 преки, чак на бул. Васил Левски. Всеки плот тежеше около 60 килограма, но ние вече бяхме тренирали и носехме без да се оплакваме. Все пак, тържествено си обещахме, че някой ден като се преместим ще е на голям булевард, за да има къде да паркират доставчиците и поне малко да си улесним живота.

 

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*