Епизод 41: Снимането на артикулите в магазина
Фото сесиите в началото бяха доста интересни, разбирайте битови. Нищо не знаех, но имах голямо желание. Бяхме се снабдили с предметна палатка, две лампи с постоянно осветление и компютър с инсталиран Photoshop. Около две години след това сменихме цялостната концепция за необходима техника за снимане. Разбира се, първите снимки, които съм правила на продуктите ни бяха потресаващи. По едно време, месеци след старта, фонът изглеждаше по-бял, снимките имаха поне някаква рязкост, имахме нов апарат, Canon 550D, сменихме и предметната палатка с фон, лампите със софтбоксове, а самото заснемане все още се случваше в мазето на магазина, защото къде иначе, ако не там? Тази дейност, разбира се, се вършеше късно вечер и нощем. Важно беше да внимавам по стълбите, които трябваше да качваме и слизаме многократно. Боби ми беше направил бланка, на която описвах всички заснети продукти в правилния ред на заснемане, а той после измисляше имена на продуктите и ги качваше на сайта посредством скрипт. Аз затварях вратата към мазето след последния заснет продукт за деня с огромно облекчение и известно охкане и си мечтаех за деня, в който ще снимаме продукти само по един единствен път, но ще можем да ги продаваме повече от веднъж, както правят истинските онлайн магазини! В тези моменти идеята за единствени ръчно-правени бройки някак не ми изглеждаше оптимална. Хм, защо ли?!
Епизод 42: Кукли-животни
Явно не се справях винаги с визията на куклите-животни или пък въображението ми е било някак една идея по-развихрено на моменти. Кукла овца веднъж се взе, защото била хубава мечка?! Мишката се купи за куче, котката за мишка, а един елен го взеха за овца (?!). А малката текстилна мишка, която обитаваше балкона на дървената къща на витрината доста дълго време бабите постоянно наричаха “баба Меца”. В такива моменти винаги се колебаех, да им казвам или да не им ли казвам какво е имал в предвид авторът, когато е изработвал точно тази играчка…
Епизод 43: Като какво е магазинът ти да е точно до театър
Петък късно вечер е. Мислим си, че сме затворили магазина, подреждаме, чистим за 258-ми път за деня лавиците от прах и пода с моп до умопомрачение (технология с два мопа, за да не остават мокро-кални следи). Една жена притеснено чука на вратата и я открехва. Подава глава с поглед, пълен с надежда. Разтревожено, но и с известна доза оптимизъм възкликва: „Някакъв шанс за билети за неделя има ли?!“ Толкова пък да ти се иска да й кажеш „Да!“. Ама не можеш.
Епизод 44: Мазето в магазина
Дупката, или вратата към мазето, която се намираше почти в средата на магазина беше основното ключово място там. За пореден път се потвърди, че да имаш мазе е голяма ценност. А същевременно беше и основен източник на срам и страх за нас. В най-големите ни кошмари сме си представяли как докато вадим нещо спешно от там, някой клиент или още по-страшно, детето му(!), не вижда тази врата на средата на пода, пада и се пребива. През останалото време просто се срамувахме от мазето, въпреки усилията ни да го приведем в цивилизован вид и да крием вратата му с кошници, подвижни лавици и каквото е пространствено възможно.
Още в началото при ремонта изляхме основна саморазливна се циментова замазка, за да го приведем в нормален вид. Сложихме и рафтове. Където и да ходехме, все навсякъде монтирахме рафтове, с което сме причинявали сериозен стрес на всички наемодатели по ред. С Боби често се шегувахме, че ако има таен списък на наемодателите в района, където да оценяват наемателите си, то ние със сигурност с тези си разрушителни действия имаме доста нисък рейтинг. Но и съвсем определено мазето не изглеждаше както бихме желали. Нашата наемодателка, която години беше държала кафе на същото това място твърдеше, че е използвала мазето за целите на кафенето. Не мога да си представя как го е използвала в първоначалния му вид. Стълбите от дупката в средата на магазина надолу към мазето бяха доста стръмни, почти отвесни, затова излизайки отдолу човек се чувстваше като излизаща подводница, която търси сушата.
