Епизод 29: В епицентъра на лудостите
Обожавам центъра на всеки град. И на София също. Но на моменти усещането да работиш в магазин в центъра на града е като да си в епицентъра на всички лудости. Това, разбира се, би могло да е супер забавно, понякога леко изтощително, но при всички случаи води до пристрастяване. Искаш още и още от ежедневните истории.
Предлагат се от всички възможности: празнуваш ромския празник Банго Васил като ожесточено ръкомахаш в желанието си да възпреш празнуващите роми, които искат да ти пожелаят много хубави неща срещу левче и да се намъкнат в магазина, за да може после да трябва да го проветряваш поне час. За толкова години така и не разбрах на коя дата се празнува Банго Васил, защото местните обикалящи го празнуват стриктно поне 6 пъти годишно и са напълно уверени, че е точно днес, ако тръгнеш да спориш. Трябва да ги черпиш всеки път.
Ежедневната комуникация в центъра на София развива различни по сила и диапазон качества, едно от които е силно периферно зрение! То ще ви е само от полза. Добре е да сте засекли приближаващ се много пиян човек или клошар достатъчно отдалече, за да спасите въздуха в магазина, останалите си потенциални клиенти вътре, както и разбира се, себе си. Вадите стълба, стол или подобен артикул с чевръсти и акробатични движения, на които също сте привикнали добре напоследък и ръкомахайки викате „Затворено е!“ докато опасността премине. Стараете се да не правите очен контакт.
С вече тренираното ви търпение и проницателност, за няколко месеца бихте могли да минете поне за посредствен психоаналитик. Тренировките са ежедневни. Има едни тихи хора, които идват просто, за да си говорите с тях. Или по точно, за да ги слушате. Няма значение дали имате много работа или не, те идват, за да ви кажат нещо, просто ей така. И да ви хвърлят в размисъл. Понякога монологът е дълъг и се застояват с часове. Вие се правите на много заети, пишете мейли, етикирате повторно половината инвентар, бършете рафтове за 10-ти път днес, вече е чисто като в аптека. Обслужвате клиенти, пращате пратки. А те са си там и още ви говорят.
Епизод 30: Имейли всякакви
Попаднах на един случаен имейл докато търсих из имейлите от онези времена. Даже не мога да си представя за каква поръчка е бил. Може би за декорация за магазин, аз очевидно съм отговаряла…
Привет,
супер, че сте нахранили смърфовете :-))).
120 см звучи добре – това ще е цялата дължина, нали? Не съм измислила как ще се закача отгоре, ако има нещо специфично и накрая може да решим. Ако нещото, на което висят е въже (възможно най–естественото), това ок ли е за вас? Може да е сплетено на плитка отделно, за да изглежда по-плътно.
Ако виси на 120 см, някъде на средата да са по-големите животни, а около тях по-малките, как ви се струва?
Ако бройките са три, предлагаме следното:
- един охлюв по средата, обувка долу и около тях малки текстилни цветя
- един слон по средата, друг вид обувка долу и малки цветя между тях
- един заек, по средата на въжето, трети вид обувка долу и малки цветя между тях
За цената:
Ако поръчате трите, всяко за вас би било 29 лв.
Ако поръчате две, цената за вас би била 33,90 лв.
Поздрави и до скоро,
Ели
Епизод 31: Сверяване на час на касов апарат A300 S
Сред хилядите имейли от онова време попаднах на този по-долу. Явно толкова често е спирал токът в магазина, че Боби е трябвало да задава наново дата и часа на касовия апарат ежедневно.
From: Bobby
Subject: Сверяване на час на касов апарат A300 S
Дата: Сряда, 8-ми февруари, 2012 г.
On
11111111
2
4/8
2
3/7
total
нов час
total
on
…
Епизод 32: НАП (Национална Агенция за Приходите) – Подаръци и уют
Не, това не е шега! Този текст стоеше върху рекламната ни табела, която беше закачена точно, ама точно пред входа на НАП на ул. „ 6-ти септември “. Имахме общо три табели, закачени на общинските улични стълбове около магазина, съгласувани с общината. Много мило ми ставаше всеки път, когато мина покрай НАП и ни видя табелката. Имаше и стрелка, която указваше, че до въпросните подаръци и уют трябва да минеш още 100 и няколко метра, завивайки надясно, а не просто да влетиш в сградата на НАП и да търсиш подаръците и уюта си там. И на други хора им е ставало мило предполагам, защото някой читател на вестник Дневник беше снимал табелата ни пред НАП за рубриката „Новини от вас“.
