Епизод 159: Работата по поръчки на блогъри
Маркетинг стратегията години наред включваше чести и редовни, обикновено веднъж месечно, ревюта на блогъри за поддържане на интереса на аудиторията и привличане на нови клиенти. Модните блогъри в Щатите по онова време бяха доста и оказваха влияние върху потенциалните ни клиенти. При съвсем различни условия и уговорки, изпълнявахме безплатно костюми с мерките на блогъра, който си избираше плат и къстъмизации, а след това пишеше ревю и се снимаше. Понякога физиката или изискванията на въпросните блогъри бяха високи, понякога имаше други трудности, а нерядко си бяха инфарктни поръчки, защото всичко трябваше да е перфектно и това, че блогърът е получил костюма безплатно, не означаваше в никакъв случай, че ще напише хубаво ревю. Процедурата по оглеждане на всеки костюм и пращането му включваше мерене на всяка мярка и преглед на всяка къстъмизация, която клиентът е избрал, от много хора в екипа, по няколко пъти. Помня шока си, когато установих, че един от летните платове е затруднявал производството и докато са правили илиците, явно за по-голяма стабилност са използвали и парчета хартия, с които да си подлагат под плата. Сакото странно ми шумолеше между предните илици, а ние вече се бяхме превърнали в детективи, търсещи къде са потенциалните проблеми. Отворихме сакото през джоба, извадихме забравеното парче амбалажна хартия и с хирургическа точност затворихме отново джоба. Поехме си дълбоко въздух. И всеки път при преглед на всяка поръчка на блогър включвахме всичката си налична проницателност и предвидливост, та дано да хванем всички потенциални грижи ние, а не блогърът след това.
Епизод 160: Метърчетата
С всеки мостреник изпращахме шивашки метър, така поне знаехме, че клиентите имат метър, с който да се измерят. Предлагахме опция за 3 безплатни мостри, изпратени с обикновена услуга, която пристигаше доста надеждно в Щатите за около 20 дни. Имахме и платена опция, която включваше красив мостреник с твърди корици с 15 мостри на платове в него, красиво подредени и изрязани. Налагаше се на няколко пъти да спираме безплатната услугата, защото бивахме нападнати от мами и лели от криейтив форуми в Щатите, където някоя жена в еуфория е споделила, че „ето тук раздават безплатни метърчета, нападайте!“. В същите форуми хората коментираха, че не знаят само какво да правят с мострите на платове, които ще им пратим, но нямало значение. И ние на два пъти осъмвахме сутрин с по 3000 поръчани безплатни мостреника с метърче, които разбира се, не им трябват. И при двата случая никога не пратихме безплатните пратки на Американските крафтърки, защото мострениците са часове работа, а метрите, които така и така трудно поръчвахме от Китай си ни бяха кът.
Метрите имаха голямо предимство. Често клиентите, които не ги бяха поръчали мостри с метър, се мереха с всякакви подръчни материали – конец или въженце и после мереха с ролетка резултата или пък с линия и още по не знам си какъв начин. Ако разберяхме за такива действия, мигновено им пращахме метър. По едно време ги молехме да снимат как точно вземат мярката на рамото си с метър и това беше част от съвсем първоначалния процес. Така разбирахме какъв метър или метод са използвали и успявахме да предвидим евентуални грешки или отклонения. Те не винаги си признаваха. Веднъж пък всичко изглеждаше наред, докато готовият костюмът не се оказа твърде широк навсякъде, а ръкавът и сакото – твърде дълги и аз помолих клиента да ми прати снимка на метърчето, което е използвал. По някаква необяснима за нас причина метърът не започваше от 0-левия, а от първия инч, т.е. от 2.5-тия сантиметър, така и не разбрах защо. Наложи се да махам 1 инч от всички мерки.
Можем смело да твърдим, че въпросните ни брандирани метърчета, които поръчвахме от Китай са единственото нещо, имащо досег с компанията ни, което се произвеждаше на азиатска земя.
Епизод 161: В пристъп на отчаяние и глупост
Поредна нощ, в 4 сутринта не сме си тръгнали от офиса и сме установили, че имаме още много спешни неща, някак си нищо от тях не изглежда, че може да чака или да бъде свършено от друг: има десетки поръчки за преглед и подаване веднага, поръчки със спешен срок, трябва да се подготвят неща за производство, да се подготви документация за корекции на място, Боби работеше междувременно по документи за счетоводството, а аз – по изображения за сайта на нови костюми, които трябва да пуснем утре. Всичко беше неотложно. Просто не разбирахме къде отива цялото ни време. Сега ми изглежда очевидно! Решихме за седмица да записваме всяко нещо, което правим през работния ден и колко време ни отнема то. В края на седмицата установихме, че имаме примерно 110 работни часа седмично при стандартна човешка работна седмица от някакви си 40 часа. Също така установихме, че вършим тонове рутинни задачи. Мисля, че в този момент делегирахме част от някои рутинни задачи на колегите. С леко свито сърце, дали няма да са им в повече.
Епизод 162: Един крачол – четири мерки
Имаше клиент, който искаше подгъва на панталона му да е под наклон. Дотук нищо особено, предната част на панталона да е с 1 см по-къса от задната. Този същият клиент искаше и крачолите да са с различна дължина, та само за дължината на панталоните в работната му карта имаше 4 различни мерки: дължина панталон ляв крачол – предна, дължина панталон ляв крачол – задна, аналогичното и за десния крачол. Останалите аспекти на костюма му също следваха подобна логика :-).
Епизод 163: Бързащите клиенти
Има клиенти, които в момента, в който поръчат, вече са пратили имейли с изисквания за по-бързо производство и доставка, заедно с куп промени по поръчката, която са направили буквално преди 5 минути. Има такива, които звъняха още преди да сме получили имейла с потвърждение на поръчката им, за да ни попитат дали сме я получили. Помня, че веднъж звънна телефонът и един клиент попита дали сме получили поръчката му, той много бързал. Притесних се, не намирах никого с това име от последните дни, реших, че не сме му отговорили примерно повече от 24 часа и че това е проблемът. Трябваше да рефрешна имейл системата ни няколко пъти, а по принцип мейлите пристигат за секунди, за да установя, че сме получили поръчката му преди около 30 секунди и наистина е нямало как по-бързо да му отговорим, колкото и много да бърза той. Да не говорим, че отдавна вече беше станало нощ по нашите географски ширини и дори и клиентът да си представя, че след 15 минути вече ще кроим поръчката му, нещата стоят някак си другояче в действителност.
Епизод 164: Обувките
Дойде момент, в който беше крайно време да предлагаме и обувки. Това, както може да си представи човек не е лесна задача за първоначална организация. За целта посетихме изложението на производители на обувки в Милано – MICAM. Преди това разбира се, Боби беше писал и обсъдил различни критерии и начини на изпълнение на мъжки обувки с няколко италиански производителя. Бяхме поръчвали мострени чифтове, които не бяха особено удобни. Боби ходеше известно време с мострените обувки на няколко компании, за да ги тества. За едните бях останала с впечатлението, че са доста корави, а ми се струваше, че под стъпалото се усещаха и пирони. Разбира се, че очаквахме да има всякакви грижи. Например, представяхме си, че ще трябва да се борим с получаването на различно качество обувки всеки път при всяка следваща поръчка. Някои италиански заводи работят с местни обущари и възлагат всеки път поръчките на обувки на различен местен майстор, т.е. нямат гарантирано постоянно качество нито на материали, нито на изработка. Очаквахме и обувките да не са изпълнени с конструкцията, която е обещана и обсъдена, например да са лепени или частично лепени, вместо шити. Самите изисквания към истинските обувки са доста по-сложни, а още по-голямата сложност идваше от обстоятелството, че ние в България тук никога не сме виждали, камо ли пък носили обувките, които клиентите ни купуваха и бяха свикнали да носят. Тук се носи модел най-често с гумени подметки (по принцип стандартът за подметките е да са кожени), а най-носеният тип обувки в България е с „кройка“ derby, т.е. парчето, на което са поставени връзките е зашито най-отгоре върху основното парче на обувката. Нашите клиенти такъв модел почти не носят. А пък ние не искахме неудобни обувки и целта на живота ни беше да намерим красиви, чудесно изпълнени обувки, с постоянно качество, които да са и безкрайно меки и удобни. Обикаляхме над 10 часа огромното хале на изложението, както ние си обичаме да правим – до пълно умопомрачение. Бяхме прегънали, опипали и инспектирали всяка потенциална бъдеща „Oliver Wicks“ обувка.
И накрая ги намерихме! Нашите бъдещи обувки щяха да бъдат изработвани от малък семеен португалски завод, който произвежда най-красивите и доста удобни обувки от поколения наред. Бяхме на ръба да не отговаряме на минималните количества за поръчка, които се изискваха от нас, но се справихме. Бяхме изненадани години наред от постоянното качество, което винаги получавахме.
