Епизод 132: Котката в офиса по време на интервю
Едно от най-яките неща на офиса на Oliver Wicks беше, че всички си водехме животните в офиса, като разбира се, се опитвахме да се редуваме, за да не се засичат всички животни на веднъж или ако може да не се засичат по принцип. Един ден заведох Омика (котката ни), без да преценя, че денят ще е дълъг и имаме интервюта на кандидати за работа в края. Самото ѝ водене представляваше похлупване в кошницата на колелото (с капак) и внимателно каране, с цел на котето да ѝ разнообразим малко скучния домашен живот. Тя като поостаря не обичаше да ходи на работа, макар че като беше малка ѝ харесваше. Прекарваше повечето време в склада и не даваше на хората да ѝ се радват особено. Все пак се разнообразяваше поне малко и излизаше на разходки, когато вечер останем сами. Интервюто беше за кандидат да къстъмър съпорт. Котката по едно време като част от хората си тръгнаха докато интервюто вървеше, триумфално излезе от склада и се за разхожда из офиса. По едно време установи, че има нов човек. В знак на протест се качи на заседателната маса, където провеждахме интервюто и го гледаше от упор. На петата минута се опита да му бръкне в чашата с вода с лапа и се разгневи, когато младежът се опита да си защити чашата. Със смесени чувства, лек срам и притеснение, вече много внимавах кога ще водя котката в офиса.
Епизод 133: PcW или просто действията и мислите на един клиент
(от над 200 разменени с него имейла)
Просто хаотични мисли от историята ни и работата по поръчките на един клиент. Клиентът поръчва два костюма, получава първия и иска множество промени. Работим по безплатна преработка на сако. Докато произвеждаме второто сако и чакаме да го получи и да му хареса, за да сме сигурни в мерките, той е размишлявал за първия панталон и е искал за следващия път да променим ъгъла на гладене на предния ръб. Също така си е сменил плата и за следващия панталон, отново е писал различна дължина и е мерил колко иска последно вече наистина да е ширината на крачола на готовия панталон. Допълнил е, че държи мерките да са точно както ги иска, за да не се налага да прави корекции на място, не приема нито милиметър отклонение! След няколко дни е поискал да получи дата за готовност на втората поръчка. Малко е размислил и пак е писал за ширината на крачола в отделен имейл, костюмът му вече е бил в производство, не можем да правим хиляди промени на този етап, да не кажа никакви.
Междувременно пак е писал, че е доволен от преработеното сако и че не може да е по-доволен, след което се е зачудил дали сега сме си записали крайните му мерки или следващият път ще изпълняваме с някакви какви да е други мерки поръчката му (защото сигурно имаме желание да пращаме преработка на сако след сако, изпълнени безплатно и за наша сметка, създавайки въглеродни емисии колкото целия китайски народ и губейки часове време и средства).
След това е направил поръчка за два нови костюма, обяснил ни е къде иска да ги носи, след което е писал имейл, че се колебае за платовете, които е поръчал и се чуди дали пък да не ги смени с други. Пратили сме му линкове с опции. Междувременно ни е пратил имейл с мярката на врата си, ей така само един ред, да я имаме в предвид по принцип, нещо че не е поръчал риза. След няколко дни е питал дали можем да доставим костюма му преди 21-ви септември или да го държим до 2-ри октомври, щял да пътува. Супер е клиентът, повечето не ни предупреждават и куриерите с кутиите летят наляво-надясно, кутиите биват оставяни по веранди, на съседи и изобщо се създава излишен хаос. Писал е нов имейл, за да ни увери, че ако много му хареса новото сако, ще направи нова поръчка. В този момент, както си представяте не изгаряме от желание точно с него да работим още месеци. Но не му пишем точно това, а му пишем жизнерадостно нещо от сорта на: „We really hope you like your new jacket when it is ready“. Вътрешно в себе си се надяваме да ни забрави.
След това е получил сакото си и е бил доволен. След малко е писал имейл с питане каква корекция сме направили на дължината на сакото, че да му хареса толкова. След няколко дни е писал, че няма търпение да си получи следващата поръчка с панталоните и да е сигурен, че и те много ще му харесват, за да си поръча костюм от плат tweed. Писал е междувременно имейл, за да каже, че изпитва съжаление, че някакъв сив плат е свършил на сайта преди време и сега нямаме ли подобен. Казали сме му, че чакаме плата да излезе от производство във фабриката за платове и затова е спрян от сайта, защото не знаем след колко време ще е готов, предложили сме му мостри от този и други платове, за които се колебае. В следващ имейл ни е питал дали ще имаме скоро sale (някаква отстъпка, разпродажба и т.н.) на някой от тези костюми и дали можел да поръча и жилетка.
Междувременно си е получил панталоните и пак не е бил доволен с някакви милиметри.
Писал е, че не сме направили корекциите и че панталонът е дълъг и иска пари да го коригира на място. Казала съм му, че сме пратили панталони с 2 см по-къси, а той е отговорил ядосан дали това означава, че няма да му покрием парите за корекции на място. Разбира се, че не! Та нали за клиентите даваме всичко. В нов имейл е обяснил, че има шанс да си направи панталоните така, че да си ги хареса и че за костюма, който сега е в производство иска да поръча допълнителен чифт панталони. Бил обмислял и друг костюм, дали не може да получи отстъпка. В нов имейл е питал дали сивите панталони, за които си мисли са същите като сивия костюм, който обмисля. Ами не, имаме 32 сиви плата в момента на сайта, различни са. Добавил е в кошницата си на сайта два костюма и е писал имейл с питане кой от двата му препоръчваме. Обсъждали сме разликите плат по плат в детайли. Предложила съм му отстъпката от единия костюм, за да поръча другия костюм, ако повече му харесва, защото текущо само единият от двата костюма между които финално се е колебаел е бил намален. Попитал ме е за цена, ако поръча и жилетка и допълнителен панталон. Сметнала съм му цена и съм пратила дълъг мейл с описание на всеки от платовете и колко ще струва с отстъпката ако поръча костюм от 4 части (с прословутите два панталона, които той изобщо не харесва). В отговор той е попитал за друг плат. На няколко пъти не е успял да приложи кода за отстъпка в кошницата, правили сме му различни индивидуални кодове за отстъпка. По едно време е пратил снимка на сакото си, че има малка гънка под яката, незабележима, да я оправим за следваща поръчка. Опитвал се е междувременно да поръча 4 ризи с някаква голяма отстъпка и не му се е получавало.
След това е поръчал смокинг, костюм и няколко ризи, като за всеки костюм е държал да работим с различна мярка за предната дължина на сакото, за да отговаря на събитието, за което го поръчва. И така, и така. Неслучайно, когато мислехме текстът за една обява за работа за къстъмър съпорт, една от колежките ни добави, че единственото, което се иска като качества от бъдещите ни колеги са „добър английски и най-вече търпение“.
Епизод 134: Awaiting additional info
Ето, и сега като чуя само това словосъчетание и започвам да се притеснявам. Това е името на статуса в системата ни, които индикираше поръчки на клиенти, които са направили поръчка, но никога не са дали мерки или не са отговорили на въпроси по мерките и изобщо поръчки, с които имаме някакъв проблем. Това не беше удобно за нас, платовете свършваха и ни затрудняваха. Множество клиенти ги чакахме (някои буквално с години) след като направят поръчка да си финализират профила, да се измерят, да отслабнат, да качат мускулна маса или да вземат някакво друго важно решение в живота си по принцип. Пазехме им платове за костюмите с години. Имало е случаи, в които клиент поръчва, а имаме мерките и потвърждението му да работим след 4 години. Някои хора се учудваха, когато им пишем, за да ги подсетим след време, други от тях бяха забравили, че са поръчвали изобщо в еуфорията на някоя промоция, която не са искали да изпуснат за нищо на света, а трети сами се сещаха. И имаше и такива, които си измисляха че имат поръчка от нас 🙂
Епизод 135: Девойки или младежи?
Интересно нещо са представите на хората. Първите общо 4 години работихме само аз и Боби. Докато имахме само магазин за текстилни неща и уют „100 овце“, хората се обръщаха към нас в имейлите с жизнерадостното „Здравейте, девойки!“ И така две-три години. Когато се заехме с платформа за мъжки костюми по поръчка „Dragon Inside“ / „Oliver Wicks“, имейлите започваха с „Hi guys!“, но никога нямаше средно положение :-). Супер много се забавлявахме, не знаехме кое ни харесва повече.
Епизод 136: Костюм за директна преработка
Въпреки многото и целенасочени усилията, които полагахме за обсъждане на клиентските мерки и желания, тяхната атлетична физика и начина, по който искат в идеалния случай да изглеждат, когато облекат костюма си (като Джеймс Бонд, разбира се, а не като Санчо Панса), има клиенти, които и на място да ги мериш, пак няма как да стане от раз точен костюмът. Има случаи, в които просто нищо не можеш да направиш освен да прегледаш и изпратиш клиентската поръчка за производство по най-добрия възможен начин, мислейки задълбочено и решавайки логическа задача с 19 неизвестни.
Тогава, проверявайки бланката за производство, знаеш, че изпращаш реално тестови костюм, който просто няма как да става на клиента и се чудиш, защо не мога да пратя този костюм директно за преработката, а трябва да правим сега и тестови преди това. Така се чувствах като пратих за производство първия костюм на клиент – състезател по културизъм. Не бях сигурна за нито една мярка. Често се шегувахме, че за някои мерки трябва да хвърляме боб. Редовно, в такива случаи, когато молехме клиентите да премерят нещо отново, клиентите ни пращаха нова мярка, в която са напълно сигурни и се различава с примерно 10 см (повече от два номера) от първоначално измерената, плюс или минус. Много полезно, няма що.
