12 години (е)магазини (епизоди 127-131)

От Ellie на 23/12/2022 в Дневник: 12 години (е)магазини
0
2

Епизод 127: За костюмите по принцип

Костюмите, които:

  • Костюмите, които са поръчани от клиент с адрес в Австралия, но за трите седмици, в които му изпълняваме поръчката, клиентът се преместил да живее на другия край на света или е заминал за малко, но точно там му трябва костюмът и се сеща да ни го напише след като вече е получил имейл, че сме му го изпратили. Кутиите се лашкат по цялото земно кълбо, ти тръпнеш в очакване докато бясно пишеш мейли и се молиш за пренасочване на пратките и още по нетърпеливо рефрешваш страницата на DHL с тракинг информацията за пратката или стоиш на линията и чакаш да те свършат с някой по трасето докато слушаш весела мелодия с часове. Абонирал си се да получаваш известия всеки път, когато пратката бива чекирана, където и да било по света. Понякога успяваш да рефрешваш толкова често, че виждаш промените в статуса преди да си получил още имейла за тях. Както пишеше един клиент в чата „I am constantly checking my email“…
  • Костюмите, които са толкова големи, че трябва да ги пращаме в две кутии вместо в една и от митницата ни се обаждат да ни кажат, че не ни вярват, че в тези две огромни кутии има само един единствен костюм, налага се да отворят кутиите, за да се уверят, че два пъти по-голямото и тежко нещо е само един костюм, който трябва до обгърне клиент, чиято гръдна обиколка е по-голяма от височината му. Разбира се, доставката на този същия костюм ни е и няколко пъти по-скъпа.
  • Костюмите, които някак си успяват да бъдат доставени на кораб, биват оставяни с инструкции при съседи, портиери, на веранди, вали ги дъжд, намират ги случайно съседи, намират ги случайно други хора, изчезват безследно или пък са напълно разпарчатосани преди да стигнат до клиента.
  • Костюмите, които са толкова малък номер, че едва успяваме да ги изпълним, а когато ги опаковаме заемат толкова малко място в кутията, че се лашкат наляво-надясно с дни, а на теб ти е мъчно за човека, който е платил същата цена за този костюм, а колко малко нещо ще получи. Е, и за теб самият ти е мъчно, докато се бориш да опаковаш някое supersize сако в кутия за нормален размер дрехи.

 

Епизод 128: Най-големият ми страх, когато пишех имейл

Имейлите, свързани с обслужването на клиентите в „Oliver Wicks“ бяха най-времеемката част от работата ни, отнемаха повече от 8 часа на ден на човек, а понякога стигаха и до 16. И фанатично, през всичките тези години най-много се страхувах да не напиша на някой клиент думата „shit“ (на английски изпражнение) вместо правилната дума „shirt“ (на английски риза). Проверявах всеки имейл, в който се споменава риза по няколко пъти преди да го изпратя :-). А като се замисля е имало доста по-сериозни неща, за които да се притеснявам покрай комуникацията с клиентите, но аз си бях избрала основно това.

 

Епизод 129: Списъци с терористи на митниците в Щатите

Няколко пъти се е случвало пратка да не стигне до клиента, защото клиентите дават само две имена при правенето на поръчка (това е нормалното, не е нормално да им искаме повече лични данни). Но някои клиенти имаха недобрия късмет двете им имена да съвпадат с двете имена на някой престъпник, издирван от Интерпол. Много се чудехме как да поискаме в този случай третото име на клиента или снимка на паспорта му и как да му обясним, че от митницата искат доказателства, че той не е престъпникът, за когото го мислят, за да си получи костюма, без да нарушаваме личното му пространство. А клиентът в този момент е много вероятно да бърза, костюмът да му трябва, за да се ожени или за някое друго важно събитие, а ние дни наред си разменяме мейли с митниците в Щатите, които са се запънали и отказват да пуснат тази опасна пратка за този така опасен престъпник.

 

Епизод 130: Напускам работа, спешно!

Планината се превърна в нашето бягство от реалността, когато започнахме за почиваме неделите. Това е първото място, което посещавахме. А неделите ходехме с часове. Една неделя, по време на състезание по планинско бягане в Пирин, на Боби се беше обадила една от колежките ни, хлипаща по телефона. Казала му, че ужасно съжалява, но няма никаква възможност да си изпълни ангажиментите по трудовия договор по заместване и се налага спешно и незабавно да замине за морето утре. Очаквала е да чуе съчувствие или просто „Ок, няма проблем“, но след няколко елементарни въпроси от страна на Боби, опитвайки се да разбере какво прави изпълнението на ангажиментите ѝ невъзможно, тя е разказала. Обещала на братовчед си да работи лятото при него в заведението му на морето. А то лятото видиш ли изненадващо и неочаквано дошло. От тогава дълго време на финала на всяко планинско състезание, което посещавахме неделите, първият въпрос, който задавах на Боби, който самоотвержено ме чакаше, беше: “Някой напускал ли е работа докато съм тичала днес?”. А доста по-смислен въпрос в същия този хубав момент би бил „А сега какво ще ядем :-)?“.

 

 

Епизод 131: Куриерски неволи

През годините само няколко пъти сме имали загубена пратка, което всъщност е нищожен процент. Понякога куриерът в Щатите е оставял пратката на верандата на клиента по негово желание, защото той е поискал така, но някой в последствие му я е взел, защото той не е съобразил. Или пък верандата на клиента е била неподходяща за складиране на пратки и е завалял пороен дъжд, него пък го е нямало и кутията и костюмът са напълно подгизнали и унищожени, въпреки допълнителната, за наше съжаление, найлонова опаковка. Няколко пъти клиентът с търсене по наша молба е установявал, че пратката е получена от съседа му, или че стои при портиера на офис сградата му или го чака някъде другаде или нещо подобно. Веднъж даже двама клиенти получиха едни на друг пратките си и бяха така добри да си ги разменят, след като разбира се ни пишат в истерия, че костюмът не е правилният плат и им е много тесен например или ужасно широк, преди да забележат името, избродирано отвътре на самия костюм или на товарителницата и да съобразят, че просто това не е тяхната пратка. Няколко пъти митниците никога не са освобождавали пратка, докато тя не изчезне безследно, докато ние си представяме че някой митничар просто е седнал върху не я и не я пуска с месеци, защото така му е удобно. Имало е и още по-трудни случаи, като например: веднъж обраха буса на куриерската компания с доставката от завода към нас за същия ден сутринта с готовите костюми по поръчка за деня. Българинът не цени и не носи костюми, не знам за какво са им били на крадците не един или два, а цели 15 броя, но всичките костюми за деня, двуцифрено число, в действителност липсваха. Имахме късмет, че сред тях нямаше никой женещ се след два дни, на който много спешно ду му трябва поръчката. Разбира се, изпълнихме костюмите наново, експресно. Но като цяло това е една от сферите, в които сме очаквали много повече проблеми от реално генерираните. Представяли сме си доста повече презокеански загубени пратки, а в действителност те бяха единични бройки, затова ги помним толкова ясно.

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*