Епизод 121: Транспарант в замяна на панталони?!
Много рядко не бяхме физически налични в офиса, но един път се наложи Боби да отиде за няколко дни до Лондон за събитие с Launchub, нашите инвеститори. Сигурно са били два дни, които са ми се сторили поне 10. Помня, че едната вечер тъкмо се прибрах и си отворих лаптопа в леглото за последно преди да си легна, за да видя дали нещо спешно не се е случило. Еми, беше се случило. За клиентите ни в Щатите беше обед или ранен следобед, време в което изпращаха спешните си много важни имейли и въпроси.
Та, получавам мейл с текст URGENT, отварям мейла и какво да видя – клиентът бил получил преди малко пакет с транспарант, според него доставка от Китай, вместо да си получи пратката с костюма. В този момент, освен да си разваля съня не знам какво друго постигнах. Тава беше времето, когато още работехме с TNT за Щатите и съответно и аз се заех с писане на фрустрирани имейли. В следващите няколко часа локализираха пратката, била пристигнала в Норвегия. Но панталонът от кутията го нямало?! Искал ли си клиентът само сакото?! Явно на някой друг също много му е харесал този костюм, но му е ставал само панталонът.
Разбира се, направихме му нов костюм.
Епизод 122: Ризата от манекена
Действието се развива петък вечерта, около 18:00. Куриерите години наред оставяха нашия адрес за последно, за да ни дадат повече време за приготвяне и опаковане на всички възможни пратки за деня, за което винаги сме били безкрайно благодарни. И все пак, 18:00 часа е доста късен час, като се има предвид, че самолетът на DHL за деня излита примерно в 19:30. Телефонът в офиса звъни. Обажда се човек от сватбена поръчка, сватбата е след 3 календарни дни. Най-сетне си получил и пробвал ризата, но тя не му ставала. Разбирам набързо точно къде и как не му става. Казвам му, че трябва да помисля какво ще правим и ще му се обадя отново след няколко минути. Мислим. Споделям с последния човек останал в офиса казуса. Ризата е от зимен фланел плътен плат, имаме само една такава готова бройка в офиса, снимана и използвана на фото сесия преди доста време и от тогава стояла облечена върху манекена в коридора в офиса, където е посрещала колеги и куриери, но основно е събирала прах. Става ми лошо като си представя, че нямам никакво друго решение. Обсъждаме дали е разумно да пратим тази прашасвала месеци наред риза. Притеснявам се даже да я сваля от манекена, за да не открия там някоя буболечка. Проверявам мерките на модела, за който сме шили въпросната риза преди да огледам точно колко е прашна самата тя. Установявам, че на клиента ще му стане точно където в момента не му става. Обаждам му се и му съобщавам, че това е единственото решение за него, за да има риза от същия плат като останалите шафери на събитието, доставена на мястото на събитието след 3 дни. Звъня на DHL и ги моля да имат предвид, че имам пратка, която ще донеса лично след малко и самолетът ако може да не тръгва без нея. Подготвям документите, пратката е подарък, т.е. клиентът я получава без допълнително плащане, не ми е нужен износ, но е нужно да уведомя всички по линията за новата товарителница. Колегите ми извикват такси. Аз разсъбличам манекена, гладя ризата, поне да я дезинфекцирам някак си и пуфтя, че няма да я сгъна достатъчно прилично, не стига че е стояла месеци навън и е прашна, ами ще бъде и смотано сгъната. Някак си я докарвам в полу-търговски вид. Таксито ме чака, уверявам се, че съм си взела телефона, ключовете за офиса и пари за таксито. Уверявам се, че съм си взела пратката и документите към нея все пак. Търча. Обяснявам на таксито къде до летището се намира DHL и колко време имаме да стигнем. Звъня на куриерите. Обяснявам на таксито, че ако има желание и няма друг адрес, може и да ме върне. Той на драго сърце приема и се опитва да разбере какво толкова спешно имам да правя в DHL в петък вечер за една минута. Вълнува се и продължава да ме разпитва, за мое щастие си гледа пътя внимателно и кара доста бързичко. Стигаме. На входа на бариерата на новата сграда ме чака куриер, който грабва пратката и документите и отива наистина физически да гони самолета. Бях му безкрайно благодарна, макар че нямах време да се обяснявам. Отдъхвам си. И петък вечер може да започне, любим момент, защото започват един 48 часа, в които не се налага да бързаме толкова много и спокойно мога да хрупам бисквити на бюрото си докато довършвам изостаналите от седмицата задачи с малко по-малко количество стрес.
За протокола: клиентът даже и не писа да ми благодари, но младоженецът от същата сватба оцени усилията ни и ми писа имейл. До колкото разбрах ризата стояла добре :-).
Епизод 123: За бялото, синьото и сивото
Основно правило ни беше да добавяме по няколко нови костюма на месеца, за да може да поддържаме интереса на клиентите и да продаваме. Трябваше да комуникираме с клиентите, да им изпращаме нюзлетъри с нови снимки, да подготвяме ангажираща и интересна реклама в Google и Facebook и такива неща. На сайта трябваше да има нови красиви костюми и поне един нов шарен костюм, ако може той да е златен, лилав или друг тотално непродаваем, но впечатляващ за снимката цвят, за да може да се сетят нашите клиенти да си поръчат стандартния сив или син костюм от нас, който те така и така си носят. В общи линии показваме шареното, за да може да продаваме десетките сиви и сини нюанси в комбинация със светло синя или бяла риза (гордо стояща до някаква екстравагантна и смела риза на голямо каре). Принципът покажи шарено, за да продадеш синьо-сивото работеше безотказно.
