Епизод 108: Когато трябва да изглеждаш цивилизовано
Когато първият човек щеше да започне работа при нас, това което най-много ме притесняваше е, че трябваше да изглеждам цивилизовано. Предните почти 4 години не бях свикнала да обръщам почти никакво внимание на външния си вид, носех дънки и суитчър, прекарвах повечето време цялата в конци и подобни, в голямо бързане дали първо да изпълня поръчка или да отговоря на имейл. Че ние едва намирахме време да се приберем и да поспим. Като изключим стоенето в магазина, в повечето време докато работех можех да стоя по пантофи и суитчър. Но някак си това не можеше да продължава. Единственият почивен ден преди първия работен ден на първия ни нов колега прекарахме в търсене на нормални цивилизовани дрехи, като всичко, което купихме в онази неделя преди толкова години си го обичам и нося и до ден днешен. Малко ми беше трудно в началото да сменя удобния и пухкав суитчър с риза и дънките с панталони, но с всичко се свиква.
Епизод 109: Когато те питат „Как върви бизнесът?“
Това беше един от най-задаваните въпроси от познатите и приятелите ни, когато ни видеха за малко в промеждутъците, в които не бяхме в офиса. А и когато бяхме в офиса. Винаги ми е звучал леко зле този въпрос, може би защото никога не би ми хрумнало да го задам по същия начин на някой, който има компания.
Най-често с Боби се споглеждахме и години наред давахме винаги един и същи отговор: „Ами бутаме го бизнеса, той все още не върви сам!“ За всеки, който е понечвал някога да се захване с нещо свое в какъвто и да било мащаб, ще ме разбере :-). Представях си работата в компанията като голяма снежна топка, която бутаме нагоре по склон. И оптимистично чакаме наклонът да намалее и вече да не е така стръмен … или о, чудо – да стане равно или пък не думай, да достигнем нанадолнище и тази мити топка да започне да се търкаля с по-малко неистово бутане от наша страна. Та, това е, бизнес сам не върви, трябва някой да го бута!
Епизод 110: Първата кройка за ризи
Ризите по поръчка бяха вторият ни продукт по поръчка, който пуснахме на сайта. За да го направим, трябваше да се подготвим. Освен познания какво предлагат конкурентите ни като платове и кройки, изчетохме и няколко книги. Пуснахме обява в Jobs, за да намерим някой, който да е работил с нашия софтуер и да може да направи базовата кройка за вталена мъжка риза, с няколко опции за маншети и яки. Бяхме направили ръсто-размерна таблица на нашите клиенти и знаехме за всяка една гръдна обиколка какви други мерки целим. Намерихме една жена, която направи кройка или поне твърдеше, че я е направила за нас специално и пуснахме тестова риза. Ризата пристигна с ооооогромен врат и малка ръкавна извивка. Без да съм я обличала, на мен ми изглеждаше ужасно неудобна. Жената обаче ни увери, че кройката е супер, защото вече 20 000 ризи са ушити с нея!!! Та нали беше направена за нас?! В търсене на виновен, както винаги става в текстилния сектор, накрая беше виновна ръкавната извивка, не била преоразмерена на едното парче по погрешка от жената и докато са я шили не били я прикачили правилно. А ние подходихме като не-шивачи, написахме формули за проверка на всички елементи от кройката във файла и дали се равняват на дължината на други извивки, към които трябва да се прикачат в последствие. Коригирахме си кройката, както преценихме за най-удачно. Правихме тестови бройки на няколко етапа. Това беше още времето, в който печатахме кройките с помощта на плотера от ужасите, който подскачаше в транс и дъвчеше хартията. Не след дълго кройката стана красива и удобна и си харесвахме ризите безкрайно много. И до ден днешен ги харесвам, 10 години след като са били ушити първите ни ризи, с Боби все още си ги носим нашите.
Епизод 111: Клиентите и оръжията
Бяхме в шок първият път, когато след като клиент си даде мерките на гръдната обиколка и стомаха ни обясни, че трябва да му направим сако, под което да си носи оръжието, без да си личи много много, че то е там. Това се оказа масова практика в Щатите. Твърде много хора притежават оръжие, ние просто не го очаквахме. Още изтръпвам, само като си помисля. А и като цяло, не мисля, че можеше да не си личи под сако.
Епизод 112: Копчетата
На едно нищо и никакво си копче, могат да му се случат толкова много неща.
- Да не са сложили резервни две копчета от производството и ти да нямаш точно от същата партида резервно копче (наличностите се променят с дни).
- Клиентът да иска по няколко пълни комплекта различни копчета, за да си ги сменя на място (редовно!). И разбира се, добре е да предвидиш точния брой плюс резервни от всеки вид, за да не се налага да му пращаш сто пъти пратки като се окаже, че за панталона му копчетата на стигат.
- Да се окаже, че копчето е от грешен материал. Поне за костюмите използвахме корозо, рогови, уреа, облечени копчета, седефени (shell), метални … но има още и пластмасови и какви ли не. Клиентът може да провери за някои материали дали копчето е рогово, уреа или пластмасово и дали копчето е от желания от него материал като си запали резервното копче например и установи дали гори като естествен материал или се стапя и мирише на чиста пластмаса.
- Копчето може да трябва да е седефено за някои официални бели костюми, супер скъпо и по пътя от производството към теб (по нощния превоз с куриер) да се счупят един два броя от въпросните седефени копчета по пътя, а ти точно такова копче да нямаш и да трябва да смениш всички или да чакаш да ти пратят наново.
- Резервните копчета слагахме отпред в хартиен плик за резервно копче, закачени за долния преден илик на сакото, това беше някакъв поне малък контрол, че няма да носят сакото на едното събитие например, за което им е трябвало ново сако и след като вече не им трябва, ще ни го върнат за full refund с твърдението, че изобщо не им харесва. Е, имаше и клиенти, които нарушаваха правилата и ни връщаха костюмите видимо носени, полети с нещо лепкаво, смачкани, с махнати резервни копчета, в найлонов плик като от местния плод и зеленчук и подобни недостойни решения.
- А може и да е просто едно лошо зашито от производството копче, без затяжка, което да падне при първото обличане и да създаде впечатление, че сакото като цяло е кекаво ушито. Имаше едни седмици, в които нещо беше станало в едното производство и всички копчета на всички сака падаха. Налагаше се да ги прешиваме преди пращането едно по едно на ръка.
- Може копчето да трябва да е гравирано (да!) По едно време ни беше хрумнала гениалната идея да предлагаме на клиентите ни да им гравираме инициалите върху корозо копчета (вид целулозен материал), които предлагахме. И те, разбира се, всичките искаха тази опция, а ние сновяхме до Ивета (нашата приятелка от магазин Карма на ул. Гурко) на ежедневна база с различните цветове копчета за всяка поръчка.
Епизод 113: Deliver Worldwide
Един ден получихме поръчка за голям мостреник с метърче, поръчката беше за доставка до клиент, който живееше на кораб. Не помня как, но DHL го бяха локализирали и му бяха доставили успешно пратката. За наше учудване, човекът си поръча след това и костюм, който също беше доставен успешно на въпросния кораб. Така и не го попитахме за какво събитие му трябва :-). Да живее DHL!
