Първата си година в университета правих картички за Коледа. Така втората, и третата… Картичките представляваха своеобразен вид „късмет“.
Правих по 100тина картички преди Коледа и по седмица се разнасях с тях в хартиена опаковка, като давах на всеки да си изтегли по една. Е, не съм гонила хората по улиците, но в общи линии, всеки който срещна и познавам, получаваше по една.
По цяла година събирах разни неща, ей така за кеф, които накрая лепях върху картичките – късмети: от списания, от продукти, опаковки, шоколадови яйца … и пишех пожелания. Явно е имало и силно продуктово позициониране на марки с повече рекламни кампании и материали съответната година. Запазила съм няколко броя от няколко години, колкото да се сещам. Наскоро ги намерих и ви снимах няколко :-).
Доста е забавно да се върнеш 10 години назад, бяха времената, когато мобилният телефон ставаше само за показване на часа и приемане на входящите повиквания. Моят не работеше под определени градуси зимата и при определени условия, така че редовно си търсех място на лекции до що-годе работещо парно и първата ми задача беше да си сложа телефона върху парното, за да мога да говоря по него след лекцията. Радвах се, когато парното работи 🙂
Бяха времена, когато всеки ден си купувах по 3 ябълки от дядото, който продаваше на спирката, или по-точно зад нея, на Стопански факултет на Софийски Университет, преди да пресека през подлеза. Един ден ми взе два пъти повече за тия 3 ябълки, така и не разбра, че всеки ден си купувам. Скарах му се, че не може да смята. Той каза, че нищо не разбирам. На следващия ден ми се извини, каза ми че съм била права и ми подари един портокал :-). Не съм сигурна откъде го беше намерил тоз портокал, не се предполага Софийски дядо да отглежда портокали.
Ходех с една бяло-черна жилетка, която си бях ушила от 6 шала на Мтел и умело скрила логата им някак си отвътре. Всеки ден си лепях и пришивах нещо по дрехите, като ходеща „жунгла“ бях.
Сега всеки път като минавам по Цариградско шосе, винаги се обръщам след Плиска, за да си погледна факултета и да му се зарадвам.
6 Коментара
-
Страхотно! Мен конкретно този с хубавото кафе ме уцели в сърцето :-)) Това са най-милите и усмихнати коледни картички, които съм срещала където и да е по света! :-)))))
-
Author
Благодаря ти, Деси, както винаги коментарите ти ми стоплят душата <3 <3 <3
-
Уникални са! Иска ми се да съм те познавала, за да си имам една такава картичка.
-
Author
Благодаря ти, Лили! Освен да измисля нещо за догодина :-)))
-
-
Страхотно, страхотно, страхотно!
Така ме зареди тази твоя публикация! 🙂
Аз изживявам последните си студентски трепети именно в същия Стопански факултет тази година и имам донякъде подобна история – в първи курс по време на дълга лекция с моята любима приятелка по лудост надписахме близо 50 картички с random послания, които правехме на свитъци и връзвахме с импровизирана „панделка“ от намачкана хартия. Раздавахме ги после и падна голям смях – още си пазя някъде няколко култови.-
Author
Eхаа, Диди 🙂 🙂 :-)! Много хубава история си имате и вие :-). Благодаря ви, че я споделихте. Спомените топлят винаги <3 🙂
-