Последните 6 години общите часове пътуване сигурно не са повече от 70, винаги по работа, винаги за ден отиване и връщане, много, много е диво! Бързане, прекачване, графици на автобуси и влакове в ръка, но пък почти без багаж 🙂
Въпреки това в малката раница, която разрешават Low-cost компаниите има място и за фотоапарат с малък фиксиран обектив. Дори и да трябва да жертвам нещо друго, чорапи, фотоапарат и компютър на никого не давам :-). Последният подобен екстремен трип бяха двадесет и няколко часа в Милано. Времето за снимки е късно вечер, а апаратът ми не обича тъмницата, затова и кадрите са доста шумни :-). Умишлено си носех несесера-пица и всичко необходимо в него, все пак хубаво е нещата да са тематични.
Сигурно от двучасово ходене в търсене на храна и няколко прекачвания на метро не мога да дам обективна оценка за града, но е великолепен. Имаше много повече колела от предишните ми спомени и най-вече хора, които ги използваха. Всичко е с мярка, естетика и чар, както Италия предполага, но за разлика от градове като Рим и Венеция, Милано изглежда като град, който става за живеене :-).
Няколко нощни кадъра по-долу, включително и на несесера-пица, който направих от два триъгълника и няколко парчета филц, изрязани като резени гъби и чушки.
Чудесен 31-ви желая 🙂
