Две години – малко време, пък дълга публикация

Много неща станаха на 2 последните месеци – блогът, онлайн магазинът ни и т.н., нямам представа даже на кои дати, не обичаме много годишнини :-), но във всеки случаи тази година е било :-). Тази публикация се очертава дълга, предупреждавам :-). Физическият магазин става на 2 на 16-ти този месец, демек след някой и друг ден, това няма как да се забрави много лесно, все пак преди две години по това време ляхме цимент … (спомени от този тип обикновено остават доста ясни във времето :-)). Не че сега е много по-различно, но да кажем :-). Със сигурност за толкова време могат да се съберат много данни, а многото неща на куп, винаги изглеждат интересни и правят смисъл. По този повод ще ви покажа някои интересни и други “купчини” от неща, които описват, обясняват или показват по нещо от изминалите две години.
Поръчките:
Не съм ги броила, вече минахме и на онлайн платформа за записване, която праща имейли наляво-надясно, но част от нещата преди, а и сега принтираме на хартия. Ето така изглеждат запазените на хартия поръчки от началото. Има доста спомени във всяка една от тях. Има неща, рисувани на салфетки и донесени в последствие, има принтирани, снимани и сканирани неща, парчета тапети от нечия стая :-), парчета плат, дамаски, всякакъв първичен материал, който може да помогне за ориентир за изработването на нещо. Много са интересни 🙂

 

Задачите 🙂
Много неща са онлайн, но много все още пиша, това носи спомени в последствие и случайното отваряне на някоя страница след година-две може да е доста забавно. Ето и малко от тефтера ми със задачи за 2011 и за 2012 г.:
Магазинът:
Тука има, тука няма цветя и храсти :-). Саксията пред магазина претърпя доста промени тези години, както и всичко останало. Едно е сигурно – никакви живи цветя, в най-идеалния случай – трева. Имам доста интересен филмов материал, наречен “крадецът на праскови”, където се вижда отчетливо възрастен, нека го наречем дядо, да си краде спокойно наш храст. Действията са обмисляни дълго, има подготвено пликче и пособия за целта. Класика. Видеото си пазя, забавлява ни, показваме го … и толкова. Това на снимката беше предпоследният храст. Имали сме и табелки с нарисуван подарък, тях ни ги крадяха посред бял ден, даже едно дете си беше занесло в къщи поредното копие и дойде после с майка си да ни го върне. Детето беше притеснено – табелката вече на нищо не приличаше, подозирам, че футбол са играли с нея в двора :-). Табелките ни правеше един дядо, който се оказа леко мошенически настроен и по този повод аз почнах да си ги кова сама (превърнах се в един малък дядо :-)) с помощта на зеге и бормашина, с която пробивах дупката за поставката. Постоянните ни емпирични проучвания показваха, че за да има поне един храст е добре да се държи само по един :-), защото за последния се изкушават само най-нахалните, демек постоява малко повече :-). При вида на повече от един, някак си саксията ни изглеждаше толкова атрактивна, че един от представителите биваше отмъкван почти на следващия ден. Та, след последния храст, вече има текстилни индивиди, вместо стандартните. Зимата – елха/бор, лятото – лалета. С тях измерваме ученическата агресия на ежедневна база. За елхата със сигурност мога да твърдя, че изяде много бой, нямаше ученик да я подмине. Спира, удря едно круше и продължава. На нашата улица има училище, така че събраните данни са доста представителни :-). При лалетата е малко по-възпитателно. Родителите учат децата, че не е добре да се опитват да крадат обществени неща (а децата в този точно момент дърпат усилено :-)). Освен това хората се учат на внимание, при рязко набиване на спирачки от човеци по 70 см високи на така и така изключително тесния ни тротоар. Ето и снимков материал на преди-то и сега-то:

Няколко снимки на магазина във времето, не са много показателни, доста по рядко хващам фотоапарата докато съм в магазина (заради много топлата светлина вътре), за разлика от бормашината, която нанася доста необратими промени в интериора. За нея осветлението вътре е доста подходящо :-). Във всеки случаи отдавна подозираме, че рафтовете ни имат крака, защото постоянно се появяват и изчезват, на това отгоре се и местят :-).

Начален хаос vs. стриктна текуща подредба :-):
Така изглеждаше той, преди да го вземем:
А най-уютен е на Коледа:
Сайтът: 

Сайтът (да не каже вече сайтовете), фейсбук страниците и блогът претърпяват от време навреме леки козметични или функционални промени :-), добавяме по някой таб, бутон или пък променяме вида. Пазя много малко скрийншоти, с които да покажа разликата 🙂

Съвсем в началото:
Сега:
За блога и неговия изглед се отнася същото :-):
Преди vs. сега:
Снимките:За две години наистина ежедневно усилие, могат да се постигнат задоволителни резултати, например: една от първите снимки, в предметна палатка с лампи с постоянно осветление, сравнена с една от последните снимки, с фон и софтбоксове и чадъри, дифузиращи светлината (вместо палатката), някой и друг рефлектор.

Една от първите снимки и артикули vs. една от последните снимки и артикули:

Панделките:

Много метри на месец отиват :-). Преди ги държах на една летва, сега сериозно се замислям за шведска стена . Понастоящем държа текущо използваните в една каса с много летви вътре.

Преди работа, изглежда така:                                            След повече часове, изглежда така:

Толкова за купчините, сравненията и данните, ако се отбиете тук утре (петък), ще видите нещо ново, подходящо за затоплящото се време и нагласи. Сигурно сте забелязали, че напоследък глася блога за ежедневен сериал – публикувам поне по една нова снимка/нещо всеки ден, мисля да го правя докато обстоятелствата не наложат друго :-). Нещо като популярния проект 365, само че малко по-различно.

0 Коментара

Добавете коментар

Отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Copyright © 2013. All Rights Reserved.