Малко спомени

Разглеждах Google Street View картата за София и установих, че когато са заснемали града все още сме имали магазин :-). Някои от снимките на ул. Стефан Караджа са по-нови, от август 2012 година, но някои си стоят от април :-). Та, докато се „разхождате“ виртуално по ул. Стефан Караджа, след Сатиричния театър ту има, ту няма магазин :-).

 

Това ме накара да разровя старите папки и да потърся преди и след :-).
Преди нас, в този обект продаваха пижами, а след нас – алкохол и цигари, все по-необходими неща 🙂
Преди:

 

След:
Направихме огромни усилия да култивираме саксията отпред, огромни, слагахме в нея цветя, храсти, табели като тази:
Табелите постоянно ги крадяха децата от съседното училище, бях се научила да ги правя за минути (зеге, бормашина и летви от Практикер :-)), имах поне 20. Имахме случаи и на върнати такива, вече „използвани“ за целите на дворския училищен футбол в/ или извън часовете по физическо. Мисля, че това бяха случаите, в които някое от децата неразумно беше носело въпросната табела в къщи и вероятно споделило източника й. Винаги идваха с майките си :-))
Имах видео от камерата с непредубеден и спокоен дядо, който също така спокойно си краде хубав наскоро посаден храст от саксията отпред. Специално изгледах 1-2 часа записи, за да го видя с очите си, но сега не мога да изровя видеото :-). Ако го намеря, непременно ще го пусна, вече няма доказателствен смисъл, а е доста забавно. Докато си краде в 9 вечерта (в това време хората излизат от театъра и не е време и място за притеснителни цвето-мани) човекът спокойно разговаря със съседи :-)).
Ама и ние не се отказвахме, садяхме през цялото време, като пробвахме привлекателността на почти всички видове външни цветя пред жадните погледи на всички местни баби, които даваха съвети всеки път, когато садях и предричаха скорошната кражба на още непосадените китки. Еми, прави бяха, познават си съседите :-))
След табелата, започнах да „садя“ различни саксийни цветя и храсти.
Преди да разглобим магазина, оставихме табела на прословутата саксия, която гласеше нещо от сорта на: „вземете си цвете за спомен“. Това беше моментът, в който хората най-много се притесняваха да си вземат. Някак си, тук никой не е свикнал на обществено място да получава нещо ей така, да може да го вземе и това да е позволено и всички потенциални желаещи просто се стъписваха. Същото явление наблюдавах и когато окачвахме пакетирани играчки по дърветата в парковете, които имаха дълъг етикет, гласящ, че това е подарък. Даже една дама дойде веднъж в магазина да ме попита това, което е намерила в парка, дали наистина е подарък :-)).
Аз отивам да търся видеото 🙂

 

6 Коментара

  1. леле, това ще да е било голяма битка със съседите. И пак, хубаво е, че го посрещате с усмивка:)

  2. Elia 21/03/2013 Отговор

    Така си беше 🙂

  3. Мисля, че съм виждала тази саксия във вариант с цветя от пласмасови чаши за кафе. Тогава ми направи страхотно впечатление, въпреки че не знаех нищо още за ващите идеи.

  4. Elia 22/03/2013 Отговор

    И аз съм ги виждала тези цветя, беше пред ателие на Гурко мисля :-), те преди това имаха истински. Явно за всички местни кашпи важат едни и същи правила: изкуствено или нищо 🙂

  5. Elena 29/03/2013 Отговор

    Като видях поста и се сетих колко много се възхищавах на различните цветя пред магазина и дори се чудех защо толкова често ги сменяте. Явно не съм допускала, че може да има и такива „прибрани“ люде…

  6. Elia 29/03/2013 Отговор

    :-))) още при саденето им „хвърляха око“, доста се забавлявахме 🙂

Добавете коментар

Отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*