За снимането, предметната фотография и ентусиазма

От Ellie на 10/03/2014 в Фотография
10
5

Постоянно ме питат как снимам, не защото снимките ми са особено добри, а защото снимам много и постоянно. Това е и тайната 🙂 – много и постоянно усилия. Снимам от около 7 години – първият си „полу-професионален” апарат купих на старо с обява във Фото Форум. Беше Canon 300D. Това е професионален апарат, само до толкова, че е със сменяем обектив, а всъщност е с по-малко пиксели на инч от която е да било камера на който и да било мобилен телефон, който се продава в момента, сериозно :-). Истината е, че хубавите снимки се нуждаят много повече от обектив, отколкото от пиксели, не че са излишни де :-). Та, това беше евтин апарат, всичко, което можех да си позволя. Текущият ми апарат също е възможно най-евтиния в класа си (Canon 500D и фотографите да не се смеят :-), това е) – струва малко повече от скъпа сапунерка. Това, което отличава снимките едни от други е съвкупност от неща, фактори и усилие, вложено зад кадъра, неща, които съобразявате, тествате, четете и имплементирате. Ще се опитам накратко да разкажа за моите 7 години фотография и какво научих :-).

Първо беше апаратът със стандартния обектив, който върви към него 18-55 мм – върши работа за любителски цели. Снимах известно време с автоматични настройки, след което минах на ръчни режими – с приоритет на блендата или скоростта Av или Tv. Има наистина тонове информация по темата, затова няма да ви разказвам кое какво прави, поне не и в тази публикация, но горещо ви препоръчвам, ако искате да знаете какво ще направи апаратът ви, когато промените някое число от настройките, да прочетете част от тоновете информация по темата, изписани в интернет. Та, в началото снимах нещата около себе си, пътувания, животни и подобни неща, могат да минат за опити в портретната фотография, макар и само любителски.
Следващата крачка беше предметната фотография, нещо което правя постоянно от повече от 4 години – снимам предмети :-). Даже имам един записан готов имейл, защото получавам питания от приятели постоянно как да снимат предмети, за да ги продават, наложи ми се да изпиша първите базови стъпки толкова пъти, че накрая написах дълъг готов отговор, който записах в gmail-а си за бъдещи ползвания. Сега ще се опитам да го разкажа с повече подробности и примери същото това нещо, за да е по-подробно и по-полезно.

Първото базово нещо, което си купих беше предметна палатка – 60 x 60 x 60. За тези, които не са се сблъсквали с подобно нещо до сега мога да кажа с няколко думи – за да снимаш предмет и той да се вижда на снимката, трябва да е добре осветен. За целта ти трябва осветление, а за да е осветен добре от всички страни трябва това осветление да е разпръснато добре, т.е. да не е насочено като крушка например към някоя точка от предмета, оставяйки всичко останало тъмно и в сянка, а светлината трябва да достига равномерно навсякъде. За целта ви трябва нещо, което да я разпръсква. Изборът ми беше между палатка или софтбоксове като инструмент за дифузиране на светлината, която щях да подавам с лампите. Палатката представлява голям куб от леко прозрачен бял материал като чадър, като идеята е, когато сложиш предметът вътре, а отстрани и отзад например лампи, той да е добре осветен и равномерно. Когато започвах четях много за предметната фотография, на английски е „table top photography“. Тук има обяснения за предметна фотография за всякакъв тип предмети: http://www.tabletopstudio.com, в моя случай с малки текстилните предмети конфигурацията беше горе долу такава в началото, но по-голяма: http://www.tabletopstudio.com/documents/bouquet_photography.htm

За най-простото домашно студио за снимане на предмети са ви необходими:

Вариант 1:
Предметна палатка, две или три фасунги с рефлектор, съответно две или три енерго-спестяващи крушки , стативи, на които да сложите лампите. Това е базова конфигурация с постоянно осветление. Тези крушки не са като онези, които имате в къщи, а доста по-силни, еквивалентът им може да бъде на около 625 W конвенционална лампа.

Вариант 2, на него преминах след около година работа и като цяло го предпочитам:

Фотографски фон
http://www.dynaphos.com/product.php?c=13&sc=64&id=735
Два статива: http://www.dynaphos.com/product.php?c=7&sc=0&id=186
Две фасунги със софтбокс (това е нещото, което дифузира светлината):
http://www.dynaphos.com/product.php?c=3&sc=19&id=637
Две силни крушки за към тях: http://www.dynaphos.com/product.php?c=3&sc=12&id=572
С такава конфигурация снимах поне година и половина-две. Във времето добави още две крушки – на едната стойка с рефлектор сложих отражателен чадър, а на другата – дифузиращ.

Трябва да се отбележи, че това трудно може да ви свърши работа за снимане на хора, защото светлината не е достатъчно силна или подходяща, но е ок за всякакви предмети. За снимане на всичко, където е намесен и човек конфигурацията представлява нещо такова: http://www.tabletopstudio.com/clothing_photography.html

За да покажа по-ясно, изрових снимки от стари времена :-), например на тази снимка се вижда доста първобитно осветен чувал с прежди за коси на кукли – от двете страни отгоре осветяват софтбоксовете, отдолу лампите с чадъри, отново от двете страни. Фонът е поставен върху голям фазер и залепен за стената с хартиено тиксо :-). Вижда се, разбира се и хаосът около цялото нова нещо :-). Фотографите – не се смейте! 🙂

1IMG_0052

След като се сдобиете с необходимите лампи и дифузиращи светлината пособия, единственото, което ви е необходимо е доста четене и практика. На мен ми бяха необходими доста месеци докато започна да правя снимки, които поне малко да намирам за приемливи :-).

Давам пример с една от първите снимки докато снимах в предметна палатка и с две лампи, правена е преди около 4,5 години, не съм я обработвала умишлено, защото тогава почти не ги обработвах 🙂

2IMG_8774

Два месеца по-късно експериментирах като поставях палатката пред прозорец или нещо цветно например за подобен резултат, отново снимката няма допълнителна обработка и отново действието се развива преди повече от 4 години.

3IMG_9872

Ако трябва да обобщя началото – правенето на неща и снимането им бяха еднакво времеемки и трудни начинания. Научаваш се да правиш нещо след като фотоапаратът ти удари няколко десетки хиляди кадъра :-), нищо не става за два дни или два месеца, макар, че първите месеци дават много знания. Ако сте готови, че ще отнеме доста време и не очаквате светкавични резултати, всяко нещо, което някак си се получава по-бързо от очакваното ще ви се стори като приятна изненада :-). А ако искате да се научите да правите нещата сами, нещата, за които хората наемат външен изпълнител, търпението е нещото, което ще е с вас през цялото време, заедно с ентусиазма :-). Опитването и експериментирането допринасят страшно много и учат, въпреки че голяма част от експериментите са неуспешни. Това е приложимо за всичко, което съм правила. Опитвам нещо, в което влагам часове време и сили, като очаквам да се науча да правя нещото, а не непременно опитът да е успешен. И така много пъти :-).

Та, за предметите:

Много обичам да снимам подредени по някакъв начин предмети отгоре. За целта използвам най-често стълба, особено ако обективът ми не обхваща всичко необходимо 🙂
Примерна ситуация. Фонът и лампите са разположени, както по-горе – голямо пластмасово нещо, върху него огромно парче фазер, върху него фон, фонът е закрепен върху фазера и на стената с щипки, хартиено тиксо и т.н., две лампи (софтбоксове) отстрани отгоре – в ляво и в дясно и две отдолу, по-слабо светещи:

4IMG_0793

Кадър от примерната ситуация:

5IMG_0793ccw

Ето и още една примерна ситуация и резултатът след това (това на снимката са подаръци за гостите на кръщене под формата на текстилни бонбони):

4-1IMG_3415

Кадър от примерната ситуация:

4-2IMG_3418ccw

Несесери като халба с бира и несесер облак 🙂

7IMG_5562

7-1IMG_5566ccc1

По аналогичен начин снимах и малко по-големи предмети, например сгънато одеяло 🙂

6IMG_9811

Когато ставаше въпрос за нещо наистина голямо – мини легло например с одеяло или подобно ми се наложи да се сдобия с по-голям фон. Тогава избрах 135 см широк хартиен фон – бял. Тогава нямах система за закачане на фона, а той е навит на много здрава ролка и за целта си направих конфигурация от много здраво въже (не се смейте :-)), два дюбела и два много здрави винта (8 ил 10 мм диаметър, вече не помня) с ухо накрая или кука, за да закача въжето, което преминаваше през фона. Конфигурацията ми струваше около 2 лева и си я избрах като стоях 10-тина минути в железарията медитирайки върху казуса. Дюбелите бяха около 10 см дълги. Беше доста здрав и стабилен вариант за малък фон (135 см), но за голям фон не е особено подходящо :-). Ето как изглеждаше:

8IMG_8671-(2)

Като цяло лампите и фоновете не са особено тежки и понякога ги мъкнех за различни цели, например да снимам котката :-):

9IMG_8262-(2)

10IMG_8440c

11IMG_8328c

За да са малко по интересни снимките използвах различен вариант за фонове, например листа хартия от магазин Слънчоглед в различни цветове – розово, синьо, лилаво, жълто:

12-1IMG_1698ccw

12-2IMG_6120cc

12-3IMG_1724ccw

12-4crowns all w

12-5IMG_0464ccw

На всички снимки по-долу, фонът е лист опаковъчна хартия за подаръци 🙂 с различна щампа:

13-1IMG_0106ccw collage

13-2IMG_9947bird pillow 100w

13-3IMG_9193cw

13-4IMG_7368c

13-5IMG_6305ccw

Тези варианти са чудесни за разнообразие, но не са подходящи за постоянно снимане на всякакви неща, т.е. доста взискателни са към обекта и конфигурацията.

А тук фонът е плат:

13-6IMG_0930cw

Използвам малко на брой пропсове, т.е. малки предмети, които са част от композицията на снимката, но не са основният й фокус, обикновено използвам част от нещата, с които работя – панделки, копчета и т.н., като например тук:

14IMG_8555cw

Използвам кошници и всякакви подобни, а понякога прибягвам и до крайности, тук например на снимките по-долу има и печат за дати 🙂

15-2IMG_0339ccw

15IMG_7097ccen

Когато и това ми омръзне започвам да рисувам по големи листа формат А3, като рисунките стават част от композицията :-), например главите на добрите вещици на снимката на несесери – вещерски шапки :-):

16IMG_7530cccompw

16-1IMG_7536cw

16-2IMG_7166c

16-3IMG_7166c

16-5IMG_7327c

16-7IMG_2720ccw

Напоследък след като заснема нещо, нарисувано по този начин го обработвам и го правя на векторно изображение с прозрачност, за да е готово и за бъдещи ползвания, когато реша, че някое изображение е много подходящо да се постави някъде във вече направен кадър 🙂

Като цяло обстановката за снимане може да се променя всеячески, важно е само да бъде осветена правилно. Преди известно време се сдобих със стиропорени тули, които търсих месеци, наистина месеци. Много исках да имам тухли, а нямах никакъв вариант да ги лепя с цимент, все пак всичко ми е под наем, не мога да награбя цимента и да принудя хората след мен да къртят :-), та след като опитах всичко от тапет до фото тапет с тухли с плачевен резултат 🙂 (казах ви, че опитването е бавен процес и 9 от 10 пъти опитът води до отхвърляне на тезата :-)), най-сетне намерих стиропорени тухли :-), толкова леки, че монтажът им представляваше лепене с двойно-лепящо тиксо :-). Друга тема е, че тиксото, което наистина върши работа трудно се намира :-), но за него друг път. Ето ги и тухлите. В момента снимам по същия начин, като замених четирите лампи с две и вече не са с постоянно осветление, а с импулсно, т.е. светкавица 🙂

17IMG_3616

18IMG_4172

Еми, това беше накратко за снимането, пропсовете и фоновете. Друг път ще пиша за настройките и обработването на снимки. А междувременно ще се радвам да отговарям на всякакви въпроси :-). Надявам се да ви е било полезно :-).

Прекрасна седмица ви желая и ако вали сняг – не се ядосвайте, а го снимайте, защото казаха, че щял да се стопи веднага 🙂

10 Коментара

  1. Гери 18/03/2014 Отговор

    Здравей, Ellie,
    всичко много добре, ама как успя да натъпчеш котю в това панерче, че и да позира?!!? 🙂

    • Author
      Ellie 18/03/2014 Отговор

      Права си, Гери 🙂 Това беше най-трудната част, отне доста време, котьо се умори след като дивя, после пак дивя, в общи линии снимах с голяма скорост на кадъра използвах, за да мога да я снимам в малкото време, в което не търчеше :-). Има и всякакви ароматни котешки неща за игра в магазините за животни. Единият път тя си играеше с такова, което стоеше в кошницата, а аз я снимах докато тя се преобръщаше вътре 🙂

  2. Гери 19/03/2014 Отговор

    Милата кот! 🙂 А за теб – поздравления! 🙂

  3. Ели 09/04/2014 Отговор

    Поздравления, Ели! Статията много ми хареса, подробна е и определено доста полезна! 🙂

    • Author
      Ellie 09/04/2014 Отговор

      Благодаря ти, Ели 🙂

  4. Lupo 31/12/2014 Отговор

    Много благодаря за ценната за мен информация, която открих в този постинг!

    До момента опита ми като фотограф е основно с мобилния телефон … но ми се налага да започна да се занимавам с продуктова фотография (+ 360 градусова фотография) и информацията в постинга ще ми помогне да напредна по-бързо.

    Вече имам налични: палатка 150x150x150 купена от ибей, фотоапарат Canon S5 IS и статив за него. Търся в момента да купя на старо 2 бр. стативи, 2 бр. рефлектори, крушкки ще купя тези от статията, най-мощните.

    Купих фотоапарата Canon S5 IS, тъй като ъпгрейднат с CHDK, на фотоапарата може перфектно да се управляват всички функции през компютър (снимане в JPG + RAW формат, автоматично взимане на снимката от фотоапарата на компютъра, управляване на скорост итн).
    Всичко това ми е необходимо защото в момента изработвам робот, който ще управлява масата и фотоапарата в необходимата ми система за 360 градусова фотография.

    Благодаря много още веднъж на авторката на тази статия, за щастие и в България има хора, които СПОДЕЛЯТ опита и знанията си.
    Успех!

    • Author
      Ellie 31/12/2014 Отговор

      Привет,

      Много, много се радвам, че постът е бил полезен, надявах се да е така, когато го пишех :-). Чакам с нетърпение резултатите, както и стискам палци за робота – 360-градусовата фотография е много вълнуваща и има бъдеще, според мен точно това липсва на много онлайн магазини, които трудно представят продуктите си, а потребителите имат нужда да ги видят добре и ако може от всички страни :-).

      Стискам палци и желая вълнуваща, успешна и чудесна Нова 2015-та.

      Поздрави,
      Ели

  5. Полина Пламенова 02/02/2016 Отговор

    Здравейте,
    много полезна статия и прекрасни снимки.
    Искам да попитам с каква програма обработвате снимките? Белия ми фон никога не стои толкова бял.

    • Author
      Ellie 02/02/2016 Отговор

      Привет Полина,

      И благодаря за коментара 🙂

      Винаги работя с Photoshop за обработка на кадрите. В зависимост от настройките, с които съм снимала, се налага малко, повече или никаква обработка за изсветляване на фона, когато съм снимала изображението на бял фон 🙂

      Успешно снимане желая!

Добавете коментар

Leave a Reply to Гери Отказ на отговора

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

*