Като какво е да имаш СОТ, т.е. да си клиент на някоя охранителна фирма

От Ellie на 2014/02/03 в Истории
7
4

Предисторията е, че сме били клиенти на няколко СОТ компании вев времето. Имаме няколко истории, тази по-долу е най-новата, от миналата седмица.

СОТ компаниите се делят на три вида: такива, които идват дори и да няма за какво, такива, които не идват дори и да има за какво и такива, които просто закъсняват :-).

Има две основни правила, когато си плащаш за охрана:
– като се включи алармата на защитаван обект по време на защита, охранителите трябва да дойдат до 3-тата минута или поне възможно най-бързо
– като дойдат, трябва да те чакат докато ти дойдеш, защото очевидно не си там 🙂

И неписано правило номер 3: СОТ-ът винаги се активира докато спиш, независимо дали си легнал за един час, два часа или три часа, тамън си си легнал и тогава :-), винаги, без изключение :-). Това малко или много означава край на спирането на телефона, когато си легнеш.

Миналият вторник вечерта започна всичко. Б. пусна една лампа в офиса и гръмна бушона. До тук нищо странно. Но макар вече да бяхме правили няколко итерации с този и други основни бушони и да бяхме търсили доста из сградата, не открихме начин да го пуснем. Един от основните бушони на офиса долу в сградата не беше паднал. Пуснахме и спряхме всички налични наши бушони по всички табла из сградата. Нищо.

Обадихме се на СОТ-а ни, за да ги питаме колко време издържат устройствата без ток, защото се предполага да има резервен заряд. Те казаха до 24 часа, пусни си спокойно защитата и си иди. Така и направихме. Работихме в къщи, където имаше интернет и ток до около 04:30. Легнахме да поспим. В 5 и половина се обадиха от СОТ-а, за да ми кажат, че се е задействала алармата, след което ми съобщиха, че там имало някой, затова ми се обаждат да ме питат дали да пратят охраната.

Значи, в договора им пише, че по времена защита трябва да дойдат от охранителната фирма на 3-тата минута. Те вече бяха изгубили 50 секунди от нея да ме питат дали да тръгват, можете ли да си представите :-). Много се ядосах, много. Станах по най-бързия възможен човешки начин и установих, че навън вали на огромни мокри парцали сняг. Това беше доста неприятно излизане за ходене до офиса в 5:40 сутринта, но нещо ме успокояваше, че ако си крадец, едва ли си толкова неразумен да тръгнеш в това време, най-вероятно беше технически проблем :-).

След 10 минути бяхме там, по пътя хванахме едно такси, диспечерката от СОТ-а ми се обади докато пътувахме да каже, че алармата не спирала да пищи и трябва незабавно да отидем. Чудесно! Понеже знам как се чува алармата и колко точно е силна, ми прилоша, всички в сградата щяха да ме мразят, добре че повечето са офис площи.

Шофьорът на таксито вместо да се разбърза вече навлезнал в ситуацията изрази възмущението си от това, че хората от СОТ-а не могат да спрат алармата дистанционно, каза, че не можело така?!, ами ако човек не е в София, а е отишъл в провинцията?! Разбирах терзанията на този клет човечец, но въпреки това някак си не ми се говореше с него – тамън му свършва нощната смяна, мисли си как ще ходи да спи и това, което го вълнува е, ако някога в живота си си пусне охрана на някакъв обект, как аджеба ще успява да ходи да си вари ракията и да затваря буркани, защото като се пусне алармата на СОТ-а, няма кой да я спре?! Не знам дали той разбираше, че обикновено това става, когато някой насилствено влезе в мястото под охрана. Но си замълчах, а той разпалено започна да мисли инженерно решение на проблема.

На 10-тата минута откакто се чухме с диспечерката за пръв път бяхме в офиса, пред сградата току-що ни намерил служител на охранителната фирма, едвам, носеше джобно фенерче, по-малко от джобния ми нож. Добре, че ни е открил, браво. Не беше въоръжен. Нищо не му казах. Пак защото нямаше смисъл :-), не за друго.

Вярно алармата не спираше, но беше доста прегракнала, т.е. съседите бяха извадили късмет, акумулаторите на системата бяха паднали. И двата, за няколко часа. Чистачките от съседния офис обявиха, че алармата много хубаво “пее”, доста се забавляваха по стълбището, тези жени, бас държа, че бяха почерпени. Това всичкото внесе нотка на весело настроение.

Следваща новина – никой от охранителната фирма не знае как да спре алармата. Зима е, както казах вали на парцали сняг и е преди 6 сутринта, т.е. можете да си представите, че е доста тъмно. Намери се някакъв дежурен техническа поддръжка, който ми разказа как трябва да си разглобя кутията и да извадя акумулатора, за да спре да пищи. Сигурно и по-бързо щях да го направя, ако кутиите не се намираха толкова високо, толкова неудобно и не беше напълно тъмно. Как да е, това е моментът, в който разбрах, че кутиите са две и точно кои са техните кутии измежду различните ел. кутии по тавана в офиса. Разбрах, че има и два акумулатора в този момент, защото когато откачих първия на първата кутия, алармата продължи на пее все така весело.
До тук добре. Обадих се на фирмата отново и ги питах две неща – защо ми звънят преди да пратят кола и защо са паднали двата акумулатора за по-малко от 5 часа, като сами казали 24. Човекът обясни с известна досада, че те акумулаторите издържали от 1 минута до 24 часа. Аха, казах му аз, това с 1-та минута, ако го бях чула вчера, сега щях да спя спокойно, защото щях да взема друго решение. Той каза да си закача акумулаторите да се зареждат и ако не се заредят за 10 часа да се обадя.
Еми, наложи се да се обадя, щото не се заредиха. Към 11 вечерта алармата сама се включи, ей така от нищото докато бяхме там. Ядосах се пак, по-малко. Тъкмо им звънях да ги питам, защо не ми се обаждат като точно в този момент трябва и защо не са пратили някой да оправи системата, когато на вратата се почука, забележете почука се! Отворих и пред мен 8 стабилно въоръжени младежи от СОТ 161, те отговаряли на сигналите за ПАНИК бутон. Не издържах и започнах да се смея, казах им, че наистина много се радвам, че са дошли, но нямам ПАНИК бутон, иначе с удоволствие ще ги поканя :-). Междувременно говоря с тяхна колежка по телефона, попитах я, защо докато говоря с нея, тя ми праща 2 коли с 8 човека, за да ме спасяват и то за услуга, която не ползвам?! Тя каза, че се била сетила, че нямало ПАНИК бутон, но било вече късно – пратила колите. Ох. Стига толкова. Все пак трябва да върша работа, не мога цял ден да се занимавам да координирам погрешни сигнали. А младежите си тръгнаха разочаровани, те бяха дошли за екшън все пак :-), а то какво излезе…

И една снимка за разкош 🙂

IMG_1244

7 Коментара

  1. Много се смях! Но на теб едва ли ти е било много весело. (Извинявам се, че пиша на ти, но отдавна чета блога ти и те чувствам близка!) Благодаря за всичките ти статии и в този и в предишния блог. Ти си голямо вдъхновение!!! 🙂

    • Author
      Ellie 2014/02/05 Отговор

      Здравей Майя, сега и аз се смея :-), мисля, че и тогава ми беше доста по-смешно от очакваното :-). радвам се, че съм успяла да развеселя и теб (и аз на ти).

      Благодаря ти, че четеш това, което пиша, радвам се, когато намеря време да пиша, иска ми се за е по-често и още повече се радвам, когато вие ми пишете :-).

      Прекрасен ден желая 🙂
      Е

  2. Ели 2014/02/10 Отговор

    Уфф. Ужасно преживяване….Искрено ви пожелавам да не се повтаря!

    • Author
      Ellie 2014/02/11 Отговор

      Благодаря ти, Ели, и аз се надявам :-).
      То всичко ни учи на нещо, към частта с паник бутона вече ми беше забавно 🙂

  3. Васил 2016/05/24 Отговор

    Доста глупости си изписала! Чак и кардинални заключения правиш. Типично изказване на кисела лелка, която си мисли, че целия свят и е длъжен! Никой не предлага в договора си 3 минутна реакция! Но това щеше да го знаеш, ако си прочела договора си! СОТ-161 не уведомяват отговорник за събитие, преди да са изпратили патрул. Първо се праща колата, после се звъни на клиента! Още повече, че сигналът не минава през оператор, а “отива” директно при патрула. И, ако си се почувствала накърнена от отношението на колегите, защо не си подала оплакване до управителя на фирмата?! Жалко е, че доста късно чета публикацията ти, няма как да проверя случая, но със сигурност нещата не са така, както си ги описала!

    • Author
      Ellie 2016/05/24 Отговор

      Привет г-н Гергов,

      Цялата публикация е написана с доста чувство за хумор и никаква обида или упрек към охранителната компания, на която съм клиент, което вероятно не сте доловили.

      Ако все още сте служител на СОТ 161 е недопустимо да пишете обидни и нападателни коментари към “клиенти” или хора, които мислите за клиенти онлайн. Реакцията би трябвало да е точно обратната.

  4. Васил 2016/05/26 Отговор

    Пак прочетох нещото, което сте изписала, г-це/г-жо Елия, но отново не намерих нищо хумористично! Една лъжа, поднесена по какъвто и да е начин, си е просто лъжа! В София СОТ 161 охранява над 70000 клиента. Който и от тях да прочете написаното от Вас, ако не е “в час” с охранителния бранш, а повечето хора не са, би се замислил защо му е да го охранява такава фирма. Както и някой потенциален клиент. Доста разминавания има с реалността в разказчето! Не става ясно охранителят с мижавото фенерче какъв е! От СОТ ли е? Патрул ли е? Дядка портиер ли или нощен пазач?! За времето за реакция стана ясно, че пишете без да сте наясно с договора си! Както всяка една техника, тази на сот-системата също изисква поддръжка и профилактика, а и смяна на батериите на две години. Препоръчително! Вашите кога ги бяхте сменили за последно? Патрулите не са от по четири човека, а от двама! Т.е. няма как да дойдат осем души с две коли, а четири патрула никой няма да изпрати на подобен фалшив сигнал. Зная, че всеки има свое виждане за житейските и битовите проблеми, но придържайки се към фактите ще е по-лесно да се направят правилните изводи! Художествените измислици са за романите.

    П.с. Онзи ден срещнах човек, който идеално разбира обстановката в страната ни, има теория за причините довели я до сегашното и състояние и готов разработен работещ план за просперитета на държавата ни в следващите две години. Обясни ми как пенсиите щели да станат по две хиляди лева, минималната заплата 3000, а безработицата да се сведе до 0%. Нямало да има бедни и болни, корумпираните политици и престъпници щели да отидат в затвора и т.н. Но за съжаление не беше готов да се захване с това, защото нямало да има кой да кара таксито му!

Добавете коментар

Отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Copyright © 2013. All Rights Reserved.