Моята любима марка – кратка история със снимки :-)

От Ellie на 2016/01/18 в Истории, Текстилни истории
6
7

Моята любима марка … беше …и все още е … моята :-). Макар вече да не съществува във формата, в която започна, всяка снимка, всяка тагната калъфка за книга и възглавница онлайн или във Фейсбук и всяка снимка на кукла, която се радва на безкрайно добър живот след като съм я направила, ме радват безкрайно :-). Благодаря на всички, при които продължават за живеят текстилните ни артикули. Ще се опитам да споделя моменти и истории, както и малко кадри, които тихо си събират прах в папките на няколко хард диска. Събирам кадри, както се опитвам да пазя само хубавите спомени, ясно е че има много трудни моменти, но и там някъде в тях може да се намери по нещо хубаво. Всеки трябва да събира и пази хубавите спомени, каквото и да се случва междувременно, защото хубавите спомени са нещото, което бихме искали да ни остане.

Във времето съм писала няколко пъти за преживяванията на „магазинер“, например когато гостувах на Мария в блога й преди 4 години Lamartinia и на Деси в Тебешир (Studio Nuovo).
Винаги се радвам да чета стари спомени, писани преди много време текстове и впечатления от минали моменти, дава толкова много. Като с кадрите е :-).

Та… за любимата марка.

Помня, че търсихме мястото дълго, или така ми се е сторило, сега знам, че подходящо място под наем не може да се намери по-бързо от 2-3 месеца, другото е небивал късмет. Отидохме в работното време на магазина, а продаващата там пижами и бельо жена каза, че в магазина било много горещо. Разбира се, как няма да е горещо, на 24 квадрата имаше два стари чугунени радиатора (не можеха да се регулират, нямаха вентили), като единият беше под касата й/бюро, въз средата на магазина, това беше и причината магазинът да изглежда доста по-тесен отколкото е :-). Вече знаехме, че първата ни задача ще е да ликвидираме радиатора в средата.
Ето как изглеждаше мястото преди нас (имам снимки и за след това).

IMG_9573cc-before

Мястото.

Мястото трябва да е добре подредено. Какво правехме ние? Облепяхме с тархиено тиксо в разбер 1:1 мястото, с което ще разполагаме, след като си начертавахме груба скица и мерихме метър по метър помещенията. Вземахме в предвид трегери и комини, всякакви ъгли. Това се случваше в нашия хол-стая-всичко, като преди това прилежно подреждахме всички мебели, с които разполагаме в едната част на помещението, едно върху друго. Рисувахме всяко помещение, което гледаме, за да си представим има ли място за всичко, което трябва да поберем и как точно ще го поберем. Освен всичко, текстилните артикули са различна височина, трябваше да има рафтове за всичко и всяко нещо да си стои на мястото – едни неща по-високо, други по-ниско. Четохме много за подредба на магазини (merchandising), зависи от много неща. Ще кажа само, че има рафтове, които са много по-важни от други :-), но всеки рафт трябва да си знае мястото.
Научих, че непременно, каквото и да става, трябва да имам по няколко броя от всеки вид, т.е. трябва да съм направила, и те трябва да стоят едно до друго. И това е валидно за други продукти и магазини, които посещавам. Ако имаш само един артикул от вид, ще си го имаш дълго, ако искаш някой да го хареса, трябва да има няколко броя от това нещо. Причините са много, но като цяло три кукли с различни рокли, седнали една до друга изглеждат доста по-подредени, обмислени, красиви и привлекателни от само една.
Често хората влизаха и ни в клин, ни в ръкав, съобщаваха нещо от сорта на „Ей, взехте ми идеята, и аз исках такъв магазин да направя“ или „И вие какво, надраскахте си го и го направихте“. Ами, да, горе-долу така стават нещата, но с време, сили и търпение :-). Една жена идваше от време на време да се кълне, че тя била измислила да се слага лавандула във възглавниците. Сигурно го е мислила, просто не ми е казала на мен, да взема да открадна идеята :-). Има само едно нещо, което е факт, когато говорим за идеи: няма мои, няма твои, важна е реализацията на идеята. Самата идея на етап идея не е нищо сама по себе си, не е трудна, не иска воля, не иска време. Реализацията е нещо, което взема цялото ти време и сили и е нещо, което не може просто да бъде откраднато. Ако някой иска да вложи повече време и усилия, значи си го е заслужил :-).

IMG_1371

Витрината.

Любима тема. И трудна. Знаехме какво искаме, нямаше кой да го изпълни, което се отнася и за торбите за опаковане на големи възглавници, кутиите за подаръци и … изобщо повечето неща, които биха ти трябвали за изпълнение в България. Всеки път, когато някой ми каже, че иска да прави/продава нещо и иска да ми зададе няколко въпроса, първото което му казвам е: „За опаковки ще ме питаш, нали?“. И красиви пликове за писмо, които да се отварят отстрани (т.е. от тясната страна), не се намират особено лесно. Голяма част от времето отива за намиране на правилен изпълнител за много обикновени на просто четене неща. Имаше един дядо, който продаваше стативи за между 1 и 3 лева на пл. Славейков, 100 на 100 сте си купували от него. Той стоеше там с години. Правеше и кукленски неща. Харесвах нещата му. Той направи и къщата за витрината. Аз пекох керемидите от глина. Най-често слагах на „балкона“ на къщата мишка или друго малко нещо, защото самият „балкон“ беше много малък. Когато минаваше всеки път ме питаше какво прави тази „баба меца“ на балкона, което се отнасяше за някаква мишка, отдавна заминала на някъде. Покрай него знам много истории за сергии и продаване на дървени неща от София до Солун, къде истински, къде почти истински или украсени. Къщата още я пазя.

IMG_7721cw

IMG_7720

IMG_7721

Саксията.

Саксията е друга запазена тема. Пробвахме всичко – боядисване през нощта, садене на нова растителност почти всяка седмица … и не, не съм градинар, нищо не разбирам от цветя, но наистина това правех всяка седмица по едно време. Просто лошите ми градинарски умения не си личаха, защото цветята нямаше време да увехнат под моите зорки и старателни грижи, някой ги крадеше преди това :-). Има известни дядовци в центъра на града, които постоянно крадяха цветята, когато са по-хубави (малки храсти) ги изкореняваха, даже и запис на камерата имам от такава случка, за любопитните тук има видео. Голяма борба беше, по едно време ни писна. Направих големи, бих казала огромни лалета от плат за лято и пролет, дървета за есен и зима и ги „садяхме“ сутрин в саксията и прибирахме вечер. По едно време имаше гравирана дървена табелка, отново в уличната саксия пред магазина, на нея пишеше „Подаръци“ и имаше стрелка. Понеже я крадяха ежедневно, разполагах с дървени части от Практикер и постоянно правех нови. Веднъж дойде едно дете от съседното училище, което имаше неблагоразумието да занесе дървената табелка, с която бяха играли импровизиран футбол у тях си, след което майка му го накара да дойда да ни я донесе и да ни се извини. Бас държа, че не то, а друг негов съученик я е взел, но на него се е паднало да признава :-). Бях се превърнала в един дядо дърводелец. Да не говорим за всички допълнителни рафтове и шкафове, които сглабяхме, пак нощем. Имахме конструкция, която превръщаше цялата останала площ зад касата в плот, и то с дунапрен (ставаше и за гладене), за да могат да се довършват одеялата там в самото начало. Постоянно правехме проверки на местата, откъдето могат да се вземат части, механизми, панти и подобни. Още имам голямо желание при вида на някоя много полезна „част“ да я взема ей така, за като ми потрябва. Частите, винтовете, пантите и подобни, които сме събирали с години тежат килограми. Целта на всичко това беше да има удобно място за работа, пакетиране и поставяне на всеки артикул, а както можете да си представите хората постоянно се опитваха да си купят инвентара. Хартиените лампи от Комо останаха тотален фаворит по брой питания.

IMG_9919cw all

Снимките.

Писах публикация специално за снимането. Написах публикацията, за да ми е по-лесно да отговарям на мейлите, които постоянно получавах, свързани със съвети за продуктовата фотография. По едно време имах готов draft имейл за отговаряне с линкове и обяснения, но сега е далеч по-лесно, когато трябва да пратя само линк към публикацията в блога. Мога да добавя, че снимахме много. Всеки продукт беше само в една единствена бройка. И трябваше да бъде заснет, снимката да бъде обработена и качена с много други за същия продукт на сайта. Имахме си и списък-таблица за описание и качване на продукти. Процедурата се правеше ежедневно. Снимането не е лесно, както и всяко нещо, което иска учене, но не е трудно за всеки, който иска да го научи. Идеята е да не се отказвате при първите 300 ужасяващи кадри. Другата цел е да има напредък при всеки следващ опит.
Давам пример с една от най-най-най първите снимки в предметна палатка на калъфки за книги.
И една произволно избрана снимка, направена 2 години по-късно :-).

IMG_6462

IMG_2539 w

IMG_9947bird pillow ocozy

Одеялата са най-трудни за снимане. Понеже нямах условия за снимане на одеяла отворени, направихме умален макет. Това одеяло, което така старателно подреждам за продуктов кадър е заснето със стиропорена плочка за декорация на таван от Практикер. Матракът е от дунапрен с дебелина 10 см. Всъщност прототипът е доста малък. После го направихме голямо.

IMG_6577

3932-original

Логото.

Логото направи момиче, което много харесвам. Имаше много варианти, ето някои от първите. После го направихме кръгло и започнахме да го печатаме навсякъде.

Ovce

100_sheep 1000

Имаше табела и пред НАП :-), на която мисля всички много се радваха (снимката е на потребител на Дневник, публикувана в „Моята новина“):

FireShot Capture - Новини от вас I За данъчните и подаръци_ - http___www.dnevnik.bg_live_novini_ot

Куклите.

Макар, че почти не намирам време за кукли или правене на такива, те ще останат любимото ми нещо, историите на Карла и Клара, както и на Грета, както и всяка кукла, на която не помня името и си няма лично нейна история 🙂

IMG_7368cw

IMG_0464ccw

Текстилна храна.

Втори по любимост за правене, мислене и снимане бяха артикулите от текстил, които представляваха храна.

IMG_0139c

IMG_0095cwcomposite

IMG_0101ccw

Машините.

Обожавам пособия, машини, неща за правене на неща, всякакви. Специална публикация за избора ми на машина тук, както и снимка от машина в действие.

2IMG_1995

Клиентите.

Да работиш с хора е емоционално на ежедневна база, и е безкрайно разнообразно. Имали сме всякакви случаи. Една жена искаше да ни остави някаква шейна за съхранение няколко месеца в магазина докато си я вземе. Понякога са ни оставяли децата си да ги гледаме за малко. Случвало се е деца да влизат с кроасани, да ги изпускат, после пак да ги ядат, после да хранят всички кукли и накрая да занесат куклите да спят. След 15 минути магазинът има нужда от основно подреждане и почистване :-). Най-интересни са хората, които никога и по никакъв повод не казват „добър ден“ и „довиждане“, но винаги кашлят докато са в магазина, за да покажат че са там. Винаги ще остане мистерия това така специфично поведение. Опаковали сме всякакви неща, наистина всякакви, мисля, че калъфката за нещо е най-търсеният текстилен продукт. Най-интересно беше опаковането на кухненски уреди, защото хората си ги носеха за вземане на мерки :-). Няколко пъти и с голяма радост правих кукли (различни видове), на които слагах табелка с инструкции „Вземи ме и ме обичай“, идеята беше да станат притежание на този, който ги намери първи. Избирахме някоя неделя за връзване на бухали в парка :-). Веднъж една жена дойде и ме попита дали наистина е за нея, просто хората тук не са свикнали да намират нищо положително. Изненада се, когато й казах, че играчката е вече нейна. Помня, че едно пиле от тази кампания получих като снимка с бебе :-), а авторката на снимката ми каза, че е намерила пилето преди време и то сега е първата играчка на нейното дете, беше безкрайно трогателно :-).

IMG_9734

Google Street View.

До преди година, някои от кадрите в Google Street View бяха с магазина. Интересното е, че предишни и следващи метри, показваха улицата в следващ етап, когато нашето място беше заето от магазин за алкохол и цигари. Като машина на времето беше разходка с Гугъл напред, назад по улицата :-), ту се вижда, ту – не. В кая на краищата, търсенето трябва да бъде посрещнато на хората, това е поне 7-мото място на радиус от 100 мента, откъдето може да си купиш алкохол и цигари, вафли, дъвки и кафе в чаша.

Google street view 100sheep shop1

sled

Останалите кадри оставям си да прашасват в папките за друг път 🙂

6 Коментара

  1. Калина 2016/01/18 Отговор

    Ели, и ние помним магазинчето с много топли чувства. Винаги когато минавам покрай Сатиричния театър поглеждам там -в малкото местенце с надеждата да видя отново прекрасната витрина. Много пъти съм стояла пред магазинчето когатобе затворено просто да се потопя във всеки детайл, да разгледам роклята на всяка кукла. За мен най-ценният спомен е един прекрасен ангел-хранител, който ти изработи за отрицателно време за моята кръщелница. Имаше си и гащи и рокля и крила, а в ръцете си държеше малка кутийка с възглавничка върху която поставих кръсчето. Той все още бди над нея. Дъщеря ми пък все още е неразделна с несесера за принадлежности – коте Прекрасни и невероятни неща – както самата теб!

    • Author
      Ellie 2016/01/18 Отговор

      Благодаря ви, Калина :-), много ме зарадвахте :-). Най-важно е всички кукли да си имат гащи :-).
      И е толкова хубаво, че несесерът още е в употреба :-).
      Поздрави много!

  2. Маргарита 2016/01/23 Отговор

    Много сте вдъхновяваща.

    • Author
      Ellie 2016/01/23 Отговор

      Благодаря ви :-))))))

  3. Юлияна 2016/07/18 Отговор

    странно е как можеш да се влюбиш в нещо, което вече го няма и никога не си виждал с очите си <3 уникално!

Добавете коментар

Отговор

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Copyright © 2013. All Rights Reserved.